Юпитер се смята за най-голямата планета в Слънчевата система повече от половин век, но нов анализ на данни от НАСА разкри, че формата и точните му размери са били неправилно оценени. Екип от Научния институт „Вайцман“, заедно с международни колеги, представи най-точното определяне на параметрите на газовия гигант. Това съобщи изданието Phys.
Ново изследване за Юпитер
Изследването се основава на 26 нови измервания от космическия апарат „Джуно“, чиято орбита му позволява да преминава зад Юпитер спрямо Земята от 2021 г. насам. Тази позиция позволи на екипа да проследи пречупването на радиосигналите в неговата атмосфера и да създаде актуализиран модел на формата на планетата.
Проучването установи, че Юпитер е приблизително с 8 километра по-тесен на екватора и с 24 километра по-плосък на полюсите. Това означава, че планетата има по-тънък профил и по-голяма сплеснатост от предишни измервания, регистрирани преди близо половин век.
Прочетете също: Ново откритие: Какво се крие на Юпитер и Сатурн?
Преди това формата на Юпитер е била определяна само от няколко радиоизмервания, направени по време на мисиите Voyager и Pioneer през 70-те години на миналия век. Космическият апарат Juno, който работи близо до планетата от 2016 г., обаче е предоставил на учените десетки нови измервания.
Чрез анализ на пречупването на сигналите, изследователите успяха да изградят подробни карти на температурата и плътността на атмосферата на Юпитер. Това не само усъвършенства формата ѝ, но и помогна за по-доброто съгласуване на моделите на вътрешната структура на планетата с данните за гравитацията и атмосферните процеси.
Учените отбелязват, че дори разлика от няколко километра е значителна за разбирането на структурата на газовите гиганти. Юпитер служи като еталон за изучаване на подобни планети както в Слънчевата система, така и извън нея, така че новите измервания биха могли да повлияят на разбирането ни за формирането и еволюцията на планетите като цяло.
НАСА: Може да съществува извънземен живот на ледената луна на Юпитер
Мощните ветрове на Юпитер, пренебрегвани преди това, изиграха специална роля в изследването. Тяхното включване помогна да се обяснят дългогодишните несъответствия между наблюденията и теоретичните модели и позволи по-задълбочен поглед под облачната покривка на планетата.
В бъдеще се планира разработените методи да бъдат използвани за анализ на данни от нови междупланетни мисии, което ще позволи още по-точно изучаване на атмосферата и вътрешността на газовите гиганти.
Междувременно астрономите откриха нова потенциално обитаема планета на приблизително 146 светлинни години от Земята. Температурата на повърхността ѝ може да падне под -70°C.
Прочетете също: Най-голямата тайна е разгадана от учените: Какво точно крие Юпитер?
