НАСА планира да проведе експеримент за запалване на материали на лунната повърхност, за да определи как огънят се държи в условията на лунна гравитация. Това е от съществено значение за безопасността на бъдещи пилотирани мисии и местообитания. За това пише изданието Science alert .
Огнен експеримент на Луната
Огънят остава една от основните заплахи за космическите мисии. Изследователи от НАСА и университета Case Western Reserve обясняват, че огънят се държи различно на Луната, отколкото на Земята.
Учени разкриха какво предпазва Луната от радиация
На Земята горещите газове се издигат и привличат нов кислород към пламъка. Понякога това дори може да потуши огъня. На Луната това движение се случва, но много по-слабо. Следователно, кислородът постоянно захранва пламъка, позволявайки му да гори по-дълго. Това означава, че материали, които са почти незапалими на Земята, могат да горят дълго време на Луната.
Това е риск за бъдещите астронавти, така че е важно да се разбере предварително предотвратяването на пожари.
В момента НАСА използва стандарта NASA-STD-6001B за тестване на запалимостта на материалите. По време на теста пламък се прилага на разстояние приблизително 15 сантиметра от дъното на пробата. Ако материалът гори повече от 15 сантиметра или капе горящ материал, той не преминава теста. Този тест обаче се провежда на Земята и не отчита космическите условия.
В среда с нулева гравитация, като например на Международната космическа станция, пламъците не се издигат нагоре, а вместо това образуват сферични форми и се разпространяват бавно. Вентилацията на станцията поддържа този пламък.
Изключването на вентилацията не решава проблема: огънят може само да тлее и да се разпали отново, когато подаването на въздух се възстанови.
Преди това учените са провели експерименти на станцията, като са запалили приблизително 1500 малки проби, за да изследват горенето. Те са използвали и експерименти на Saffire в товарните капсули Cygnus, които са изгорели в земната атмосфера след откачване. Те са запалили големи парчета плат и други материали и са наблюдавали поведението им.
По време на тези тестове бяха открити необичайни ефекти: понякога пламъкът се разпространяваше срещу въздушния поток и нагряваше по-тънките материали по-интензивно.
Кратките експерименти в кули за спускане или по време на параболични полети осигуряват само няколко секунди безтегловност, което не е достатъчно, за да се разбере напълно процесът.
Поради това НАСА подготвя нов експеримент, наречен „Запалимост на материалите на Луната “ ( FM2). Планирано е той да бъде проведен като част от мисията CLPS на лунната повърхност.
Специална камера ще изгори четири проби от твърдо гориво под лунната гравитация. Камери, кислородни сензори и други инструменти ще следят процеса. Този експеримент ще предостави за първи път дългосрочни данни за горенето в условия на частична гравитация, а не само кратки наблюдения.
Дали НАСА ще промени стандартите си след това, все още не е известно, тъй като подобни мисии са скъпи. Изследователите обаче отбелязват, че реалните данни от Луната не могат да бъдат заменени от никакви лабораторни тестове.
Прочетете също: Защо Луната се отдалечава от Земята всяка година: Какво означава това за хората
