Масивна звездна преграда, открита в далечна галактика, нарушава правилата за еволюцията на галактиките, известни на учените. С помощта на космическия телескоп Уеб, астрономите откриха огромна звездна преграда в масивната галактика GN20, която е съществувала преди 1,5 милиарда години. Това означава, че на светлината ѝ са били необходими над 12 милиарда години, за да достигне до телескопа. Такава огромна звездна преграда обаче не би трябвало да е съществувала толкова рано в космическата история. В същото време новото откритие помага да се обясни една от мистериите на Вселената.
Космическият вихър, който поглъща всичко
Звездната преграда е удължен, елиптичен клъстер от звезди, който пресича центъра на галактиката и се върти като един обект. По време на това въртене преградата действа като фуния, привличайки галактически газ навътре към галактическото ядро. Учените я сравняват с космически вихър, който поглъща всичко. Това натрупване на газ може да предизвика изблик на ново звездообразуване и да допринесе за растежа на централната черна дупка на галактиката. Много галактики в локалната вселена, включително нашият Млечен път, имат звездни прегради.
Прочетете също: Торнадо вилня на Слънцето (ВИДЕО)
Но се смята, че звездните прегради се образуват в течение на няколко милиарда години. Така че, когато астрономите откриха звездна преграда в галактиката GN20, която е съществувала 1,5 милиарда години след Големия взрив, те бяха много изненадани. Това оспорва стандартния модел на космическата еволюция.
Наблюденията разкриха отчетливата структура на звездната лента и определиха нейния размер – от единия до другия край тя се простира на впечатляващите 23 000 светлинни години. Това е почти една пета от диаметъра на нашата галактика.
Наблюденията разкриха ясната структура на звездната преграда и определиха нейния размер – от единия до другия край тя се простира на впечатляващите почти 23 000 светлинни години.
Тази звездна преграда не би трябвало да съществува, тъй като изключително масивни обекти като тази обикновено се сриват и дори да оцелеят, биха минали поне няколко милиарда години, за да достигнат размер от 23 000 светлинни години. От друга страна, древната галактика е съдържала голямо количество междузвезден газ, което би трябвало да забави или дори да спре еволюцията на звездната преграда. Но това не се е случило.
Прочетете също: Астрономи: Друга галактика може да се крие в нашата
В същото време астрономите казват, че може да са преценили погрешно размера на звездната преграда. Но това не променя факта, че този обект съществува в много ранната вселена.
Астрономите също така откриха, че звездната преграда стимулира образуването на нови звезди в центъра на галактиката и захранва централната черна дупка. Скоростта на образуване на нови звезди надвишава 1000 слънчеви маси годишно. В нашата галактика тази скорост е няколко слънчеви маси годишно.
Скоростта на образуване на звезди, причинена от наличието на звездна преграда, може да обясни една от мистериите на Вселената. След като газът, необходим за създаването на нови звезди, се изчерпи, галактиката спира да образува нови звезди и се счита за „мъртва“. Това ново откритие може да обясни защо масивните, „мъртви“ елиптични галактики, наблюдавани във Вселената днес, са се превърнали в такива и защо някои от тях са прекратили образуването на звезди много рано.
Прочетете също: Вихри вилнеят на Венера
