Радиацията отдавна се смята за една от най-големите заплахи за дългосрочната човешка дейност на Луната, чиято повърхност е изцяло изложена на суровите условия на космоса. Нови изследвания обаче показват, че неочаквана космическа „празнота“, свързана с магнитосферата на Земята, тихо намалява нивата на радиация на Луната. Според Daily Galaxy това откритие може значително да промени подходите към бъдещите изследвания на Луната и безопасността на астронавтите.
Скрит щит в дълбокия космос
В продължение на години изследователите предполагат, че Луната, лишена от глобално магнитно поле и атмосфера, остава напълно изложена на агресивна космическа радиация, когато излиза от защитния магнитен балон на Земята. Нови открития обаче оспорват това предположение, разкривайки по-сложно и динамично взаимодействие между Луната и магнитосферата на Земята.
Ще удари ли Луната астероид с размерите на 15-етажна сграда?
„Това откритие предполага, че влиянието на Земята се простира по-далеч и е по-малко предвидимо, отколкото се смяташе досега. Магнитосферата изглежда действа, а не като обикновен щит, който се включва и изключва, създавайки зони с намалена радиация, които се запазват за дълги периоди от време. Тези зони донякъде променят средата, с която се сблъсква Луната, докато обикаля около Земята“, обяснява публикацията.
При провеждането на изследването учените първоначално очаквали ясна закономерност – по-ниски нива на радиация в магнитосферата и по-високи нива извън нея. Вместо това данните разкрили аномалии – периоди, когато нивата на радиация оставали неочаквано ниски.
„Очаквахме, че радиацията върху лунната повърхност ще бъде постоянна, когато Луната не е в магнитосферата на Земята. Установихме обаче, че магнитосферата осигурява по-голяма защита от очакваното“, отбеляза Робърт Вимер-Швайнгрубер, астрофизик от университета в Кил и водещ автор на изследването.
Учени: Луната краде въздух от Земята
Нов поглед върху човешкото изследване на космоса
Освен научното си значение, това откритие идва във време на нарастващ глобален интерес към завръщането на хора на Луната. Програмите, изпълнявани от НАСА, в сътрудничество с международни партньори, са насочени към установяване на постоянно присъствие на лунната повърхност през следващите години.
„Мисля, че е страхотно, че се готвим да се върнем на Луната. След няколко години ще можем да я гледаме и да се чудим какво правят астронавтите или тайконавтите там. Може дори да успеем дистанционно да наблюдаваме дейностите им. Това ще ни даде представа какво е да изследваме най-близкия ни съсед – Луната“, казва Вимер-Швайнгрубер.
Астронавтите на НАСА вече започнаха финални подготовки за мисията си до Луната. Те пристигнаха в Хюстън, където се очаква да излетят в космоса на 1 април с ракетата Space Launch System (SLS) на НАСА.
Това се случва веднъж на всеки 140 години: НАСА откри аномалия на повърхността на Луната
