Евентуалното въвеждане на извънреден данък върху свръхпечалбите на банките няма икономическа логика и представлява опит за пълнене на бюджета, а не за регулиране на пазара. Около това мнение се обединиха икономистите Стоян Панчев и Михаил Кръстев в коментар на актуалните финансови предложения на правителството. Според Панчев се върви към увеличаване на лихвите. "Всъщност БНБ е отговорна в голяма степен за свръхпечалбите на банките по линия на това, че въпреки въведените мерки не можа да овладее големия размер на кредитите", посочи той в ефира на Нова телевизия.
По думите му именно този неконтролиран кредитен бум е довел до надуване на имотен балон и е подхранил инфлацията, а ролята на Централната банка е била да ограничи тези процеси навреме. Икономистът изразява скептицизъм и към евентуалното събиране на подобен данък, предвид съмненията около неговата конституционност.
От своя страна Михаил Кръстев критикува изказванията на представителите на Министерството на финансите, посочвайки, че използвените термини липсват в икономическата теория.
"Въпросната свръхпечалба не може да бъде определена по този начин. Понятието, появило се покрай енергийната криза, изисква извънредност или съсредоточаване в конкретен сектор, каквито липсват при българските банки, застрахователи, телекоми и хранителни вериги", коментира Кръстев.
ОЩЕ: Вдигането на данъците е подигравка: Любомир Дацов обяви три министерства в антибизнес политика
Той допълва, че БНБ като регулатор няма пряко отношение към определянето на лихвите по търговските кредити, тъй като те зависят от референтните стойности, EURIBOR и паричната политика на Европейската централна банка, а не от вътрешни административни мерки.
Добрин Иванов също заяви, че "няма такова нещо като свръхпечалба в икономическата наука". Той се усъмни и как точно се определя що е то свръхпечалба.
