Дълбоки океани от магма някога са бълбукали в земната кора на Марс, според сеизмични измервания, направени от мисията InSight на НАСА, съобщава Space.
Нови доказателства за съществуването на живот на Марс в ранното му развитие
Ново проучване, публикувано в списанието Nature Astronomy, съобщава, че космическият апарат InSight е засекал земетресения на Марс, които показват наличието на граница на дълбочина 24 километра между два различни вида скали, образувани от огромни магмени басейни. Тяхното присъствие би могло напълно да промени разбирането ни за ранното развитие на планетата.
Учени: На Марс хората ще еволюират по различен начин - какво ще се случи с човешкото тяло
„Един от големите въпроси в планетарната наука е дали Земята е уникална. Ако Марс би могъл да образува толкова сложна кора без тектоника на плочите, тогава може би условията, необходими за обитаемост, биха могли да възникнат на повече планети, отколкото сме предполагали досега, включително тези, които преди това са били отхвърляни поради размера им или очевидната липса на тектонична активност“, казва Джон Уейд от Оксфордския университет.
В публикацията се подчертава, че преди това не е имало убедителни доказателства, че тектониката на плочите някога е съществувала на Червената планета. В продължение на много години учените са смятали, че материалът под повърхността на Марс е сравнително хомогенен.
По време на мисията InSight учените регистрирали сеизмични вибрации, разпространили се из Марс. Те открили граница между два слоя земна кора, но съществуването ѝ останало необяснимо.
Изследователи от Оксфордския университет използвали геотермални модели и статистически данни, за да идентифицират два типа скали, които най-добре съответстват на сеизмичните данни. Те стигнали до заключението, че на дълбочина над 24 км се намира дебел слой мафични скали, богати на желязо, магнезий и силициев диоксид. Под тази дълбочина се намира по-плътна кристална ултрамафична скала, съдържаща желязо и магнезий, но с ниско съдържание на силициев диоксид.
Учените смятат, че тази скала е претърпяла диференциация (по-плътен материал се е утаил под по-лека скала). Това е могло да се случи само в огромни магмени басейни, които някога са съществували в гигантски кухини в марсианската кора.
Изследователите твърдят, че подобни магмени джобове биха могли да се простират на стотици, а вероятно дори хиляди километри по цялата планета. Освен това, всеки джоб вероятно е бил свързан с останалите.
Най-сухата пустиня в света и Марс: Какво е общото между тях?
В публикацията се отбелязва, че това е изненада за учените, тъй като подобен „транскрустален магматизъм“ е бил откриван преди това само на Земята. Това предполага, че планетата може да е претърпяла известна степен на геохимична еволюция и да е образувала дълбока, сложна геоложка структура.
Учените не изключват, че подобна геология би могла дори да е допринесла за създаването на обитаема среда, връщайки въглерод обратно в атмосферата, за да поддържа парниковия ефект.
Откъде се е появила магмата?
Учените смятат, че магмата може да се е издигнала от дълбоката мантия на Марс, носейки със себе си топлинни вълни, които частично са разтопили кората, създавайки още повече магма. И двата процеса са се случили на Земята по време на Архейската ера, която е продължила отпреди 4 до 2,5 милиарда години.
В публикацията се отбелязва, че на Земята тези процеси са допринесли за образуването на континенти. На Марс обаче тези процеси вероятно са били по-малко интензивни.
Според учените, някои модели предполагат, че издигането на мантията е допринесло за дихотомията между северната и южната част на Марс. На север преобладават низините, което би могло да е допринесло за образуването на обширен океан, докато на юг преобладават планините.
„Традиционно приемахме, че вулканизмът на Марс е сравнително прост в сравнение със Земята, но това откритие предполага, че планетата може да е била домакин на масивни, дългоживеещи магматични системи, способни да развиват и рециклират разтопена скала в цялата земна кора“, казва водещият автор Тобермори Маккей-Чемпион.
Тя добавя, че това може да е довело до откриването на метални находища по-близо до повърхността, отколкото се смяташе досега. Според нея Марс може да съдържа значително повече минерални богатства близо до повърхността, отколкото се смяташе досега.
Марсоходът „Perseverance“ на НАСА преди това откри сложни органични въглеродни съединения в марсиански скали. Това откритие бележи още една важна стъпка в търсенето на следи от древен живот на Червената планета.
Предположение за нов вид пещери на Марс преобръща представите на учените за Червената планета
