Когато Слънцето „остарее“ и се превърне в червен гигант, то не само окончателно ще унищожи целия живот на Земята, но възможно – и самата ни планета. По-далечни светове обаче ще имат шанс да се превърнат в топли оазиси. Според учените такива перспективи съществуват за покрития с лед спътник на Юпитер Европа, под чиито ледове отдавна се подозира океан с годни за живот условия.
Според прогнозите на астрофизиците след около пет милиарда години Слънцето ще започне да увеличава размерите си – ще премине в стадия червен гигант. Според оценките то със сигурност ще се разшири до границите на земната орбита и е възможно да погълне и Марс.
ОЩЕ: Слънцето: Кога и как ще загине нашата звезда
Това накарало учените да се замислят в каква ситуация ще се окажат останалите планети. Факт е, че газовите гиганти имат цяла колекция от ледени луни. Юпитер има не само белещата със своите повърхностни ледове Европа, но и Калисто, както и Ганимед. Сатурн има Енцелад. Вътрешен слой лед се подозира например и на спътника на Уран Миранда.
Има подозрения, че гравитацията на планетите неусетно деформира малките им спътници, докато се движат по орбитите си, и поради това се получава вътрешно нагряване, достатъчно за съществуването на подледникови океани в тези миниатюрни светове.
ОЩЕ: Гигантски астероид изместил оста на най-големия спътник в Слънчевата система
NASA
Наскоро учени от университета Корнел (САЩ) стигнали до извода, че за тези луни превръщането на Слънцето в червен гигант ще означава дългоочаквано размразяване. В статията си, достъпна на сървъра за препринт arXiv.org, те описаха степента, до която Европа трябва да се размрази в същото време, когато Земята изчезне завинаги.
Според прогнозите след малко повече от седем милиарда години нашата звезда ще се разшири толкова много, че Юпитер, заедно с цялото си многобройно семейство спътници, ще бъде на същото разстояние от повърхността ѝ, както е сега Земята – приблизително 150 милиона километра. В този случай дневните температури на екватора на Европа може да достигнат +42 градуса по Целзий. Повърхностният лед неизбежно ще започне да сублимира – веднага ще преминава в газообразно състояние. Водните пари ще се издигнат над спътника, ще се образуват облаци.
ОЩЕ: Юпитер може да е причината Земята да си има луна
Това небесно тяло е по-малко по размер и маса от нашата Луна и няма да може да задържи около себе си с гравитацията си атмосфера, която да е достатъчно плътна, за да запази водата в течно състояние на повърхността за дълго време: това изисква достатъчно налягане. Въпреки това, според изчисленията, в низини и засенчени райони краткосрочното съществуване на водоеми ще бъде възможно.
Освен това Европа е в приливен захват – тя винаги е обърната към Юпитер с една и съща страна, както Луната към Земята. Затова „гледащото“ към газовия гигант полукълбо получава отразена от него слънчева светлина и следователно ще се нагрява допълнително.
Всичко това ще продължи на Европа само 200 – 500 милиона години, смятат изследователите, а след това Слънцето ще се отърси от раздутите си външни слоеве и от него ще остане само компресирано ядро – бяло джудже. Това е твърде кратък период за еволюцията на хипотетичния живот на спътника, но самата възможност за неговото съществуване и откриване на кратко „оживялата“ луна е интересна. Затова астрономите смятат за необходимо да обърнат внимание на червените гиганти, близо до които се наблюдават гигантски екзопланети.
ОЩЕ: НАСА изследва има ли живот на луната на Юпитер Европа
Подобна система съществува например в съзвездие Телец, на 147 светлинни години от нас: там край оранжевия гигант Епсилон Телец има планета, 7,2 пъти по-масивна от Юпитер. Тя се намира 1,8 пъти по-далеч от звездата, отколкото Земята от Слънцето. Кой знае, може би един ден някой от тези светове ще има обитаема луна, която милиарди години е пазила тайната си под дебела ледена обвивка.
