Думата беше произнесена мимоходом, но въпреки това разкри нервността на света. "Боклук" - така Доналд Тръмп определи предложението на Иран за прекратяване на войната, която продължава от 28 февруари. "Дори не съм го дочел докрай", добави американският президент пред репортери. Прекратяването на огъня, което влезе в сила на 7 април, е "в интензивното отделение" - това е донякъде тромавата метафора, която Тръмп използва.
Наблюдавайки ситуацията в оперативните центрове на Брюксел, Берлин или Париж днес, може да се види, че това се отнася не само до прекратяването на огъня. Става дума за самия ред, с който Европа е свикнала от десетилетия, пише Berliner Zeitung.
В началото на тази седмица цената на бенчмарковия суров петрол Brent се покачи над 104,50 долара за барел. Миналата седмица три танкера преминаха през Ормузкия проток с изключени транспондери поради опасения от иранска атака. Преди войната десетки такива кораби преминаваха през пролива ежедневно. По този корабен маршрут преминаваше 1/5 от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Още: САЩ: Си Дзинпин и Тръмп се споразумяха Иран никога да няма ядрено оръжие
Производството на ОПЕК през април падна до най-ниското си ниво от 20 години насам. А ООН предупреждава, че само след няколко седмици още 45 милиона души могат да се изправят пред заплахата от глад, тъй като 1/5 от световните торове преминават през същата тази блокирана точка.
Всеки, който вярва, че става въпрос за класическа кризисна дипломация, за договорено решение в духа на преговорите във Виена през 2015 г. за иранската ядрена програма, е пропуснал смисъла на тази война.
Конфликт, който пренаписва световния ред
Руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. се превърна в първата сериозна пукнатина в основата на следвоенния световен ред, основан на правила. Войната, водена от алианс Вашингтон и Йерусалим срещу Иран от февруари насам, се превърна във втората и то по-важна по своето геополитическо значение война. Още: Иран започна да позволява на китайски кораби да преминават през Ормузкия проток
Тръмп и Нетаняху преследват перспективата за стратегическо преструктуриране на Близкия изток по неоимперски принцип. Това преструктуриране е съпроводено с етническо прочистване, за което експерти на ООН изрично предупредиха като "структурно и систематично" явление.
Това е едната част от уравнението. Другата, далеч по-опасната, е Китай.
Фактът, че Тръмп кацна в Пекин и направи Си Дзинпин свой основен събеседник по въпросите на Иран, не е дипломатическа дреболия. Това е истинският подтекст на войната. Преди това Вашингтон наложи нови санкции на компании, доставящи ирански петрол на Китай - не толкова за да атакува ядрената програма на Техеран, колкото за да тества енергийните доставки на Пекин в една от най-уязвимите му точки.
Кой ще има петрол, когато светлините угаснат?
Последният доклад на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA), анализиран от Visual Capitalist на 8 май, е документ, който трябва да бъде на бюрото на всяка европейска комисия по сигурността. Китай води в класацията с 1,397 милиарда барела стратегически резерви от суров петрол, следван от САЩ с 413 милиона и Япония с 263 милиона барела. Страните от ОИСР в Европа колективно притежават само 179 милиона барела - по-малко от 1/7 от общия резерв на Китай.
Резервите на Пекин надвишават общите резерви на следващите девет държави. Воденето на продължителна война - изтощителна битка за цените на енергията и веригите за доставки - изисква резерв от устойчивост. Китай го има. САЩ са отпуснали 53,3 милиона барела от своя стратегически петролен резерв на корпорации като ExxonMobil и Trafigura, за да успокоят вътрешния пазар. Но какво да кажем за Европа?
Опасното спокойствие на Европейската комисия
Анна-Кайса Итконен, говорител на Европейската комисия, произнесе може би най-показателната фраза за тази криза на 9 март в Брюксел: "Ние сме много по-малко загрижени за сигурността на доставките, отколкото за покачващите се цени на енергията." Резервите ще стигнат за 90 дни и не се предвижда извънредна ситуация. Още: САЩ търсят помощ от Китай за кризата с Ормузкия проток
Четири дни по-късно ЕК поиска от Международната агенция по енергетика да анализира последиците от освобождаването на 400 милиона барела. Това е най-голямото координирано освобождаване на резерви в историята - повече отколкото през 1991 г., повече отколкото след урагана "Катрина", повече отколкото след началото на войната на Русия в Украйна.
Мярката за стратегическото търпение на Европа е 90 дни.
Освен това трябва да се вземе предвид дипломатическата изолация: съюзниците от НАТО отказват да изпращат кораби в Ормузкия проток, докато не бъде постигнато всеобхватно мирно споразумение и не бъде осигурен международен мандат. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио води телефонни разговори с Лондон и Канбера, а Южна Корея се присъединява към конференция на министрите на отбраната, водена от Великобритания и Франция. Пакистан, официално действащ като посредник, изглежда прикрива ирански военни самолети във военновъздушната база Нур Хан от американски удари. Старият ред на западното единство е изчезнал.
Още: Американското разузнаване: Китай получава стратегически предимства пред САЩ от войната в Иран
Какво Европа не разбира
Има две неща, които континентът все още не е осъзнал.
Първо, тази война няма да приключи със сделка. Тръмп не преговаря за край на конфликта, а за условията на капитулация. Изискванията на Техеран - суверенитет над Ормузкия проток, край на морската блокада, компенсации и включване на Ливан в споразумението - са абсолютният минимум на една суверенна държава. Отговорът на Вашингтон: "Боклук". Това е стилът на преговори на някой, който иска капитулация, а не мир. Но Иран няма да се предаде, докато Русия му доставя оръжия, а Китай купува петрол.
Второ, тази война е прелюдия към следващата. Санкциите срещу иранските доставки на петрол за Китай, посещението на Тръмп в Пекин, разполагането на петролни резерви - всичко това са ходове на шахматната дъска, а финалната игра ще се разгърне не в Техеран, а в Тайванския проток. Затварянето на Ормузкия проток е урок за това как да се затвори Малакският проток.
Според Ройтерс 2/3 от американците смятат, че Тръмп не е обяснил защо страната му е започнала тази война. Шест месеца преди изборите за Конгрес ситуацията се превръща в политическо буре с барут. Неудобната истина обаче е, че обяснение съществува. То просто не се изрича. Още: Трайчо Трайков: Рискът от недостиг на горива у нас е малък
Докато Брюксел разчита на 90-дневни резерви, Пекин продължава да разширява капацитета си. Докато Берлин обсъжда мерки за ограничаване на покачващите се цени на електроенергията, израелската армия събаря къщи в Бинт Джубайл и извършва нощни нападения в Рамала. Докато Париж и Лондон преговарят за сигурността на пролива, през който никой не иска да изпраща кораби, глобалният център на тежестта се измества.
Въпросът вече не е дали Европа е готова за тази война. Въпросът е дали тя изобщо разбира каква война се води в момента. Още: "Украйна ни пази, а вие искате да я жертвате на олтара на Путин": Посланието на арабските страни към САЩ (ВИДЕО)
Автор: Харалд Нойбер
Превод: Ганчо Каменарски
