Униние в Русия след фиаското с лунната мисия, водещ руски учен от тревоги влезе в болница

ОЩЕ: Зрелищен провал: Руската космическа станция се блъсна в Луната и се разби

Полетът на "Луна-25" първоначално  бе планирано да се състои още през 2014 г. Но оттогава пускането на апарата беше отлагано толкова много пъти, че накрая дори шведските специалисти, които трябваше да участват в руската мисия, изморени от чакане, излязоха от проекта и монтираха оборудването си на китайския луноход "Jade Hare", който успешно кацна на Луната през 2019 г., припомни The Moscow Times. 

Големият залог за Русия и страхът от провал

Предишният руски космически апарат "Луна-24", който успя да достави проби от лунната почва, бе изстрелян още по времето на СССР през 1976 г. Последният и считан за най-значим успех на руската междупланетна астронавтика - сондите "Вега-1" и "Вега-2", които стъпиха на Венера и направиха детайлни проучвания, бяха и последните междупланетни мисии на СССР и това бе през далечната 1984 г. След разпадането на Съветския съюз Русия не е успявала да проведе междупланетна мисия. Опитите за изпращане на космически апарати до Марс през 1988 г., 1996 г. и през 2011 г. се провалиха.

На фона на тези неуспехи руските учени много се страхуваха от провал. „Първата руска експедиция до южния полюс на Луната задължително трябва да бъде успешна“, се заричаше Игор Митрофанов, ръководител на отдела по ядрена планетология в Института за космически изследвания на Руската академия на науките, по повод подготвяната мисия на "Луна-25".

Източник: Космически център Восточный

"Забравихме как се каца на Луната", оплакват се руски учени

След като вече загуби надпреварата за Марс, Русия бе съсредоточила всичко на естествения ни спътник Луната. Но след този катастрофален провал тя отпада и от тази надпревара, отстъпвайки не само на Китай, но и на Индия, доскоро смятана за „младши“ партньор. „Забравихме как се каца на Луната“, оплака се академик Михаил Маров през 2021 г., който бе участник в няколко съветски междупланетни мисии. „През 70-те години правехме това многократно, а сега загубихме всичко, което ни осигуряваше постиженията.“

ОЩЕ: Тя не е кръгла: как 800-годишен математически трик ще помогне да се изследва Луната

Последната надежда за възраждането на руската лунна програма е изгубена

Днес, 20 август, стана ясно, че академик Маров не е издържал на напрежението около неуспешната мисия на "Луна-25" и е бил хоспитализиран. Маров, който бе ръководител на космическите изследвания в руския Държавен институт по геохимия и аналитична химия "Вернадски", е бил приет по спешност в Централната клинична болница в Москва.

Ученият, който участваше в космическите програми още от 70-те години на XX век, включително тези, донесли слава на съветската космонавтика, каза, че дълбоко преживява провала на "Луна-25" - първата за Русия космическа мисия от 1976 г. насам. „За мен това беше може би последната надежда да видя възраждането на нашата лунна програма“, каза Маров пред руското издание "МК". Той добави и, че сега е много важно да се обсъдят причините за случилото се и в никакъв случай да не се премълчават.

Припомняме, че по план "Луна-25" трябваше да кацне на 21 август в района на Южния полюс на Луната, близо до кратера Богуславски. Но проблемите със станцията започнаха още преди опита да премине на орбита преди извършване на самото кацане - апаратът престана да се подчинява на командите и се блъсна в повърхността на Луната.