Земята си уловила още един астероид за компания (ВИДЕО)

Троянските астероиди са естествено "население" в близост до точките на Лагранж L4 и L5 на системата Слънце-Земя, където равновесието на гравитационните и центробежните сили е устойчиво. Те са в резонанс на средно движение 1:1 с планетата. В момента са открити повече от 7 хиляди троянски астероида, принадлежащи на Юпитер, Нептун има 28, Марс има 9, а Уран и Венера имат само по един.

Отломка от Луната - най-близкият квазиспътник на Земята

Доскоро Земята имаше само един известен троянски астероид - 2010 TK7, открит през 2011 г. Той е динамично стабилен едва от четвърт милион години и следователно най-вероятно преди това е бил уловен отнякъде като околоземен астероид. Астероидът 2020 XL5 е открит от Pan-STARRS (Панорамен обзорен телескоп и система за бързо реагиране) на 12 декември 2020 г. Следващите наблюдения през 2021 г. позволили на астрономите да предположат, че са изправени пред втория известен земен троянец, но нямало достатъчно данни за окончателно решение.

Изображение: NASA/JPL-SSD / Public Domain

Екип от астрономи начело с Тони Сантана-Рос от Университета на Барселона (Испания), съобщава, че е потвърдил статута на 2020 XL5 като втори земен троянски астероид. Учените са използвали данни от наблюдения от различни наземни телескопи от 2012 до 2019 и от 2021 г., за да прецизират орбитата, да определят свойствата и да изследват стабилността на обекта в точка L4 от системата Слънце-Земя.

Това ли е неуловимата Планета Х?

Учените стигнали до извода, че 2020 XL5 не е бил със Земята от момента на нейното образуване, а е бил заловен преди около 600 години и ще бъде земен троянски спътник още 4 хиляди години, след което ще напусне Земята. Анализът на фотометричните данни е показал, че астероидът може да се отнася към типа С и да е тъмно тяло, съдържащо много въглерод. Диаметърът му се оценява на 1,18 километра, абсолютната звездна величина е 18,58, а албедото - 0,06.

Точки на Лагранж в системата Слънце-Земя. Изображение: NASA/WMAP Science Team

Изследователите също така са установили, че и двата земни троянски астероида са трудни цели за роботизираните изследователски апарати, които стартират от ниска земна или геостационарна преходна орбита. Но в случая с 2020 XL5 остава възможността за изследване от траектория на прелитане.