Мисията „Артемида I“, която навлезе в лунна орбита през 2022 г. , предостави на учените уникални данни за дозата радиация, с която участниците в космически полети могат да се сблъскат в бъдеще. Както съобщава tech.wp.pl, учените изпратиха над 10 000 детектора на Луната, за да регистрират колко енергия тялото абсорбира по време на космическо пътуване.
Радиацията близо до Луната
Сред устройствата, използвани в експеримента на борда на космическия кораб „Орион“, са детектори, базирани на кристали литиев флуорид. Те са разработени от специалисти от Института по ядрена физика на Полската академия на науките в Краков. Тези микроскопични кристали са способни да откриват дори най-малките следи от космическа радиация. Това позволява на учените да моделират разпределението на дозите радиация в човешкото тяло.
Според анализа, нивата на радиация близо до Луната наистина са повишени в сравнение с орбитата на Земята, но не в очакваната степен. Това неочаквано откритие може да повлияе на планирането на бъдещи човешки космически полети отвъд Земята.
Изследователи са открили, че йонизиращото лъчение в Космоса има по-високи енергии, отколкото на Земята. То прониква свободно в тялото, но разпределението на дозата е много по-равномерно, отколкото в ниски орбити. Това означава, че частиците практически проникват в тялото, оставяйки буквално микроскопични следи от увреждания по пътя си.
Прочетете също: НАСА промени плана си за кацане на Луната през 2028 г.
Данните от мисията Artemis I показват, че траекториите, регистрирани от детекторите, осигуряват по-ефективни оценки на дозата, отколкото традиционните химически обработени пластмасови листове.
Отбелязва се, че тази космическа мисия е един от първите експерименти за оценка на радиационните опасности директно на Луната, а не само в ниска околоземна орбита. Получените резултати ще помогнат за разработването на мерки за безопасност за бъдещите астронавти.
Припомняме, че през 2022 г. НАСА стартира първата си мисия до Луната от ерата на Аполо, като последната беше изстреляна през 1972 г. След това безпилотната капсула „Орион“ беше изстреляна в лунна орбита. Шест седмици след полета си тя се завърна на Земята с данни за това как това може да повлияе на човешкото тяло.
През 2026 г. втората мисия от серията „Артемида“ беше изстреляна и успешно завършена. Капсулата вече превозваше астронавти, които прекараха 10 дни в Космоса. Те обиколиха Луната и, както беше планирано, се върнаха на Земята, поставяйки рекорд за най-дълъг човешки космически полет.
Както вече стана ясно, НАСА е променила плановете си за кацане на Луната през следващата година. Мисията Artemis III през 2027 г. няма да включва кацане на Луната след актуализацията, направена от НАСА. Вместо това тя ще представлява изпитателен полет в ниска околоземна орбита за симулиране на среща и скачване между спускаемите модули на двете компании и космическия кораб Orion. Производителите разработват както пътнически, така и товарни версии на своите апарати.
