Много родители използват всеки ден фрази, които въпреки добрите намерения всъщност разрушават отношенията с порасналите им деца. Обичайните изрази, продиктувани от контрол или прекомерна тревожност, водят до негативни емоции и проблеми в комуникацията.
"Ти спря да идваш при мен"
Дори и да изглежда като невинен опит на родителите да прекарат повече време с порасналите си деца, зад тази фраза стои умишлено внушаване на вина. Фрази като "никога повече няма да дойдеш на гости" или "сигурно си твърде зает за нас в момента" предизвикват чувство за вина, което бързо се обръща срещу самите родители.
Според семейния терапевт Сара Епщайн, това поведение не произтича непременно от злонамерени намерения, а по-скоро от чувство за отчуждение и усещането, че възрастните родители вече не заемат централно място в живота на порасналите си деца.
Как думите на родителите могат да оставят трайни белези върху децата им
"Нямаше да си тук, ако не бях аз"
Използването от родителите на основните потребности от детството като осигуряване на прехрана и подслон само отчуждава порасналите деца. Тази фраза поражда негодувание.
"Драматизираш прекалено много"
Тази фраза открито омаловажава емоциите на пораснало дете. Обикновено се използва от родителите, за да запазят контрола си над ситуацията.
"Знам кое е най-доброто за теб"
Тази фраза е пряка проява на обсесивно-контролен подход. Родителите, които не са успели да формират собствена идентичност извън родителството, се опитват да се придържат към чувството за принадлежност и контрол, след като порасналите им деца напуснат дома.
"Това нямаше да се случи, ако ме беше послушал/а"
Вместо да оказват емоционална подкрепа, родителите използват неуспехите на детето си, за да засилят собствения си имидж и его. Те се поставят над детето си, като му дават непоискани съвети.
Кажете на порасналите си деца това: 6 неща, които те искат да чуят от родителите си
"Ако бях на твое място"
Според изследвания, непоисканите и нежелани съвети от родители се възприемат от порасналите деца като натрапчиви и нежелани.
Макар че тази фраза често е добронамерена (родителите искат да помогнат за решаването на проблемите на децата си), тя е емоционално изтощителна.
"Не разбираш от шеги?"
Родителят казва нещо обидно и след това омаловажава болката на детето, като твърди, че това е било просто шега.
"Ами, брат ти/сестра ти..."
Това е най-директната форма на сравнение. Родителите оказват натиск върху детето си да се съобразява с модела или постиженията на друг човек (брат или дете на приятел).
"Познавам те по-добре, отколкото ти самия себе си познаваш"
Тази фраза подкопава чувството за автономност на възрастния. Тя принуждава порасналото дете да се съобразява с родителския шаблон.
"Трябва да си ми благодарен/благодарна"
Фразата се използва, за да се избегне говорене за травми от детството. Това е защитна реакция от страна на родителя, която обезценява преживяванията на детето.
"Предполагам, че вече нямам значение за теб"
Това е ясен символ на емоционална манипулация и превръщане на вината в оръжие, дори ако произтича от несигурността или страха на родителите.
На колко години младите българи напускат дома на родителите си?
