4 признака на дъщеря, която никога не е била обичана от родителите си

Родителите са единствените хора, които са способни безкрайно, без да вземат нищо в замяна, да обичат детето си. Отношенията им със собствените им деца играят ключова роля за формирането на бебето като възрастна, зряла личност с адекватна самооценка и правилни житейски ценности.

Децата, лишени от родителска любов, изпитват трудности във всички сфери на живота: в обучението, работата, приятелството, отношенията с партньора. Негативните преживявания с родителите могат да определят техния характер, навици и дори комплекси.

Момиче, което не е обичано от родителите си, може лесно да бъде разпознато по няколко признака, за които ще ни разкаже сертифициран квантов психолог - Лерона Наринска.

1. Непрекъсната борба за внимание и любов

Дъщерите, които в детството си не са били обичани от родителите си, като възрастни водят непрекъсната борба за чуждото внимание и любов. Ако не им е било дадено това, те ще вземат всичко със собствени усилия.

Такива момичета обичат да носят ярки дрехи, да говорят много и да се смеят шумно. Без да го осъзнават, те се опитват да привлекат вниманието на другите по всякакъв възможен начин. Изглежда, че момичето просто е уверено в себе си, затова се държи епатетично.

Околните са привлечени от нейната смелост и решителност, но в действителност пламенното желание да бъде постоянно нащрек говори за остра липса на внимание и любов от страна на родителите.

Разликата между уверения и неуверения човек е, че първият насочва цялото си внимание навътре в себе си, а вторият се стреми да намери това внимание отвън, от непознати хора.

5 неща, по които се познава, че човек е израснал без семейна обич

2. Агресивност

Вторият вариант за това как може да се държи една необичана дъщеря е постоянно да е в конфронтация с някого. Агресията се превръща в начин на борба със света, момичето сякаш се отблъсква от него. Но в действителност тази "битка" не е с външния свят, а със собствените ѝ родители.

Едно необичано дете се бори с родителите си, защото постоянно е трябвало да си възвръща себе си, своите нужди и желания. Мама и татко са се опитали да използват детето си, но дъщерята не се е съгласила с това, затова в зряла възраст тя трябва постоянно да се бори за съществуването си.

Агресията за тези дъщери е начин на оцеляване, мощно средство за самозащита. Ако в детството личната им безопасност е била застрашена, в зряла възраст на преден план излиза желанието да защитят себе си и своето благополучие. Асертивността и активното отстояване на личните граници им помагат да избегнат експлоатацията или злоупотребата от страна на родителите си.

3. Депресивност

Третият признак на необичаната дъщеря е депресивността. Депресивните момичета не очакват нищо и не се надяват на нищо. Родителите на такива деца не точно не обичат детето си, а не искат и не се опитват да го обичат.
През целия си живот необичаното дете е последвано от чувство за ненужност и "излишност". Появява се желание да напусне този свят, да изчезне от живота на родителите и другите, за да не пречи на никого.

Необичаните дъщери изобщо не се радват на света, нямат интереси или хобита и дори желание да излязат от къщи, нищо не предизвиква любопитство. Такива хора сякаш съществуват между живота и смъртта, силно затънали в депресивно състояние.

За дъщерите в депресия може да се каже, че те просто по природа са песимистични и интровертни, но в действителност това е проява на проблеми с психичното здраве. Емоционалната студенина на мама и татко се отразява в живота на децата в зряла възраст под формата на депресивни състояния и хронична тревожност.

5 неща, които едно дете никога няма да прости на родителите си

4. Синдром на спасителя

Така нареченият синдром на спасителя, или най-просто казано, неконтролируемото желание да помагаш на всички, често се среща при деца, които са лишени от внимание, грижи и любов от страна на родителите си.
Те се опитват да "спасят" всички, да помогнат на тези, които се нуждаят от това. Хората правят това не от истинско желание да облекчат чуждото страдание, а от собствената си вътрешна болка.

Не бъркайте синдрома на спасителя с алтруизма. Алтруистичните хора се стремят да помагат на всички от любов към света, която имат в изобилие, докато спасителите го правят от хипертрофирано желание да се чувстват необходими на някого. Те се опитват да компенсират онова, което самите те някога не са успели да получат от хората около себе си.

Безграничното желание да се помага на другите е мотивирано от голямата липса на любов от страна на родителите. Детето не е получило от тях нужното внимание и грижи, затова в зряла възраст се опитва да ги даде на другите, но всъщност иска да ги даде на себе си, но просто не може. Като решават проблемите на близките си, спасителите чувстват, че помагат на себе си. За да запълнят потребността си от емоционална близост, спасителите се опитват да запълнят липсващото чрез помагане на другите, понякога в ущърб на себе си.