Кое е най-голямото земетресение в новата история на България?

Земетресенията създават опасност и от последващи природни бедства, които са не по-малко опустошителни – изригване на вулкани, свлачища, цунами. Знаете ли кое е най-голямото земетресение в България в наши дни и до какви негативни последствия е довело за населението?

Началото на сеизмологията в България

Данните за сеизмологичната активност у нас преди Освобождението са ограничени и частични. След Освобождението започва системното следене на земетресенията и съхраняването на информация за тях. Това съвсем не означава, че земетресенията в наши дни са по-опустошителни в сравнение с преди векове, както и не означава, че пр.н.е е нямало земетресения. Те просто не са били обект на проучване, следене и наблюдение. Данни за земетресение в България например има още през I век пр.н.е., когато днешният град Каварна, тогава наречен Бизоне, е погребан в Черно море от земетресение. Тъй като обаче данните преди Освобождението са частични, редки и непълни, ще разгледаме само големите земетресения в Следосвобожденска България.

Основоположник на метеорологията и сеизмологията у нас е акад. Вацов, който стартира организираното изучаване на земетресенията в България през 1891 г. Употребата на сеизмографа започва няколко години по-късно – през 1905 г.

Помните ли Пернишкото земетресение?

Най-смъртоносното земетресение в България

Същата година – 1905 – е едно от най-разрушителните земетресения у нас, взело най-много жертви – това в долината на река Струма, което е било между 7 и 8 по Рихтер, сринало е няколко села, причинило е материални щети в няколко града и е отнело около 200 човешки живота. Поради огромния брой жертви, можем да причислим това земетресение към едно от най-големите и с най-трагични последствия в историята ни.

Най-голямото земетресение в България в новата ѝ история

Историята помни и земетресение в Бългерия, по-страшно и зловещо от това по поречието на Струма, а именно – земетресението в пловдивско от 1928, което със сигурност можем да определим най-голямото земетресение в новата история на България не само защото е с разрушителна сила от над 7 по Рихтер, но и защото земята продължавала да се люлее цели 11 дни.

Природното бедствие разрушава редица градове, сривайки ги из основи, като сред тях са Чирпан и Първомай (тогава наричан Борисовград), голяма част от град Пловдив. Земетресенията в пловдивско са усетени от стотици хиляди българи, засегната е почти 1/7 от територията на страната ни, а трусовете раняват над 500 души и отнемат най-малко 120 човешки живота. Бедствието остава в историята като Чирпанското земетресение, но е познато и като Поповишко и Пловдивско земетресение. Първият трус е толкова мощен и разрушителен, че срива Чирпан, оставя оцелелите без покрив, огъва релсите на влаковите композиции, променя дори дебита на кладенците и изворите.

Любопитни факти за земетресенията

Краткосрочното изчезване на лековити минерални води в района също се дължи на това земетресение. Вероятно, тъй като Чирпан е първият сринат град, повечето хора познават най-голямото земетресение в новата история на България под името Чирпанско земетресение. Не само Чирпан е бил засегнат обаче. Бедствието нанася щети на други градове и села в района, като най-сериозни са в Борисовград и Пловдив – 1/3 от този прекрасен град е заличен и сринат до основи. България се е разминала с по-голяма трагедия, благодарение на факта, че по време на земетресението  много хора не са били в домовете си, а децата – не са били в училищата, както и на факта, че населението не се връща в оцелелите постройки, а живее в палатки на улицата. Това спасява стотици животи и предотвратяват още по-голяма трагедия.

За жалост и днес не сме предпазени от земетресения. Те трудно се предсказват и не могат да бъдат повлияни. Единственото, което можем да направим, е да се информираме как се действа по време на земетресение, както и да се надяваме, че страната ни няма отново да бъде жертва на тази природна стихия.