В 1898 г. избухва война между Испания и САЩ. В нейния ход американците сформират кавалерийски батальон, състоящ се от доброволци и наречен „Суровите конници“. Негов командир става представителят на Републиканската партия Теодор Рузвелт. Той бил привърженик на тази война, защото тя давала шанс да бъде разрушена колониалната испанска империя. Батальонът на Рузвелт проявява храброст и извършва многобройни подвизи в Куба, а батальонният командир си спечелва славата на национален герой.
В 1899 г. Рузвелт заема мястото на губернатор на Ню Йорк. Политиката му се характеризира с реформи; той също така настоява за създаването на мощен американски военноморски флот.
6 ноември 1900 г. в САЩ е дата на президентски избори. Те биват спечелени от републиканския екип на Уилям Мак-Кинли и Рузвелт. Така Теодор напуска губернаторския пост и става вицепрезидент на Съединените щати. Скоро бива посветен в масонската ложа на Ню Йорк.
Като президент Мак-Кинли бил загрижен за външната политика на САЩ, но забравял за нуждите на обикновените граждани, което не харесвали много американци. Затова на 6 септември 1901 г. срещу него бива извършено покушение. Мак-Кинли умира след 8 дни - на 14 септември и, според конституцията, на същата дата Теодор Рузвелт е провъзгласен за новият президент. По това време той е на 42 години, което го прави най-младия държавен глава на САЩ.
Теодор неслучайно бил поддръжник на Мак-Кинли. По време на президентството си той продължава политиката му, провъзгласявайки за основна цел утвърждаването на Съединените щати за доминираща сила, както и изтласкването на Западна Европа от тази й роля на световната сцена.
В Белия дом
Семейство Рузвелт се премества в Белия дом с всичките си животни. Мечокът Джонатан се установява в градината, тук живеят морско свинче, пони и множество четириноги домашни любимци. Културният живот на резиденцията също става по-оживен. Освен светски партита, най-голямата дъщеря Елис е домакин на феминистки приеми, а самият президент кани афроамериканци на среща за пръв път в историята на САЩ.
Още: Премахват "расистки" паметник на бивш президент на САЩ
През 1906 г. удостояват Рузвелт с Нобелова награда за мир като посредник при сключването на договора след Руско-японската война. Поради липса на време президентът не успява да присъства на самото награждаване, но сетне произнася реч в Осло. Парите отиват в сметката на фонда, който после извършва плащания на жертви и инвалиди от Първата световна война.
Съпругата на президента организира културния живот в Белия дом: тя провежда музикални вечери, концерти, създава изложба от порцелан, а във фоайето се появява колекция от портрети на съпругите на американски президенти.
Последни години от кариерата
В 1908 г. Рузвелт не се кандидатира за трети мандат и номинира Уилям Тафт; именно той и печели изборите. Веднага след заминаването си за семейното си имение, Теодор предприема експедиция в Африка. Политикът прекарва почти 11 месеца в пътуването, след което със съпругата си отиват в Европа.
Но през 1911-1912 г., обезпокоен от политиката на Тафт, пак се кандидатира за президент. По време на предизборната кампания е извършено покушение срещу бившия държавен глава. Неизвестен човек стреля по него, но дебел ръкопис, който в този момент се намирал във вътрешния джоб пред гърдите на политика, спасява живота му. Въпреки инцидента, кандидатът завършва речта си под бурните аплодисменти на публиката и радостно скандиране на името му. Дори докато е в болницата, Рузвелт продължава да общува с избирателите.
Томас Удроу Уилсън печели президентската надпревара. А бившият президент, скоро след като здравето му се възстановява, отива в Амазония. Там експедицията му е подложена на изпитание, самият Рузвелт едва не умира от треска. В изтощено състояние той се завръща у дома. В последната година от живота на Теодор го сполетява тежко събитие: най-малкият му син Куентин загива по бойните полета на Първата световна война.
