Кой е първият елемент в Менделеевата таблица?

От историческа гледна точка, макар и смешен, анекдотът, уви, е неверен. В оригиналната таблица на химическите елементи, съставена от Менделеев, преди водорода били сложени корониум и нютоний - хипотетични форми на светещия етер, в чието съществуване Дмитрий Иванович вярвал. Въпреки това, с времето най-простият и елегантен химически елемент - водородът, който съдържа само един протон и един електрон, застанал на първо място.

Водородът е първият химичен елемент, който се появил във Вселената – той е „суровината“, необходима за появата на всички останали елементи. Въпреки факта, че в продължение на милиарди години огромен брой звезди непрестанно превръщат водорода в хелий, все още именно водородът съставлява 75% от цялата видима материя в космоса. Той е изключително важен за Вселената, живота и всичко останало. Без водород не би се образувало Слънцето, което ни дава светлина и топлина. Без водород нямаше да има веществото, което е толкова важно за съществуването на живота - водата.

Дмитрий Менделеев представя първата Периодична система на елементите

За неволен откривател на водорода може да се счита Парацелз - швейцарски алхимик от ХVІ век. Той забелязал, че когато повечето метали се разтварят в киселини, се отделят мехурчета от запалим „въздух“ - и най-често свойствата на тези мехурчета не зависят от природата на метала или от киселината.

Въпреки това, официалният му откривател, който предположил, че водородът е индивидуално вещество, е Хенри Кавендиш (1731-1810). Съвременното наименование – водород (лат. „хидрогениум“ - т. е. „раждащ вода"), е предложено от Антоан Лоран Лавоазие.

Поради ниската плътност на молекулярния водород той намерил приложение в аеронавтиката. Първият балон, пълен с водород, е построен през 1783 г. от френския учен Жак Александър Сезар Шарл, малко след първия полет на братя Монголфие. Той правилно решил, че замяната на горещия въздух с по-лек газ ще увеличи повдигащата сила на балона - и напълнил с водород балон от коприна, импрегнирана с естествен каучук.

Особени надежди на такива устройства започнали да възлагат, когато заменили меките обвивки на балоните с черупки, подсилени с вътрешни рамки. Изобретател и ентусиаст за създаване на такива машини бил германският граф Фердинанд фон Цепелин, в чест на когото ги нарекли ​​цепелини (също дирижабли). Златното време на дирижаблите било през 20-те и 30-те години на ХХ век, когато превозвали стоки и хора даже през Атлантическия океан.

Знаете ли колко са елементите в Менделеевата таблица?

Водородът обаче станал и причина за техния упадък - основен проблем била неговата висока запалимост. Поради факта, че се запалвал лесно, често се случвали инциденти. След 6 май 1937 г., когато пожарът на цепелина „Хинденбург“, отнел живота на 36 души, бил заснет на филм (имало инциденти с цепелини с по-голям брой жертви, но те просто не били снимани), хората сериозно се замислили за безопасността на балоните, пълни с водород. За щастие по-нататъшният напредък в авиацията направил дирижаблите излишни. Водородът обаче все още запазва своето значение за транспорта. Много ракетни двигатели използват втечнен водород като гориво, което изгаря в чист кислород.

Друга тенденция на нашето време е опитът да се разглежда водородът като алтернатива на петрола. От гледна точка на екологията, водородът е по-привлекателен от бензина или дизела, защото изгаря до образуване на вода, без да произвежда парникови газове. Но очевидно ще е необходима мрежа от станции за зареждане - а след катастрофата на „Хинденбург“ водородът не е станал нито по-малко експлозивен, нито по-малко запалим. Друг проблем е, че от литър бензин може да се получи три пъти повече полезна енергия, отколкото от литър втечнен водород. Трябва също така да се спомене, че в момента не разполагаме с достатъчно ефективни методи за производство на водород.

---