На кого са пророческите думи, че "Туркия ке падне лето 1876"

Как се тълкува "Туркия ке падне - 1876"

Връзката между този израз и годината 1876 се разкрива при интересен подход, където всяка буква се заменя с числовата ѝ стойност: "Турцаiкe падне" се декодира като:

"Турцаiкe падне" - 300 (Т) + 400 (У) + 100 (Р) + 900 (Ц) + 1 (А) + 10 (i) + 20 (К) + 5 (Е) + 80 (П) + 1 (А) + 4 (Д) + 50 (Н) + 5 (Е) = 1876.

По това време е било прието да се смята и с букви, а не само с цифри. Това послание било разпространено със светкавична скорост сред българите, като дава силен тласък на формирането на комитети в подготовката на Априлското въстание. В своите записки, Захари Стоянов изразява благодарност към неименуваното лице, чиито думи вдъхновяват българския народ. Димитър Страшимиров отбелязва, че всеки участник във въстанието лично е проверил това предсказание, за да се увери в неговата достоверност. Идентичността на човека, създал този гениален пропаганден ход, остава неизвестна. В днешния материал ще обсъдим лицето, което се смята за най-вероятният автор на този израз и неговото разпространение.

Архимандрит Анфилохий

Роден в Сливен през 1817 г., той завършва своето духовно образование в Русия през 50-те години на XIX век. Като свещеник, той се присъединява към редиците на българските доброволци в Кримската война (1853-1856), които са над 4000 души. Винаги се връща в родния си Сливен, щом разбира, че се подготвя въстание. Примери за това са случаите от 1860 и 1862 г. Освен това поддържа връзки с четата на Хаджи Димитър през 1868 г. Впоследствие участва в Старозагорското въстание и Априлското въстание.

Историкът д-р Симеон Табаков заявява, че Анфилохий е мозъкът зад уравнението "Турция ке падне = 1876 г." Захари Стоянов не е сигурен дали точно архимандритът е авторът на това прочество, но със сигурност спомага за неговото широко разпространение.

През 1877 г., Анфилохий става главен свещеник на българските опълченци и освещава Самарското знаме - символът на българското опълчение. На 60 години, той активно участва в Освободителната война, бивайки до българските войски в ключови битки при Стара Загора, Шипка и Шейново. За проявен героизъм е награден с кръстов пръстен от руския император. Йордан Йовков описва неговия легендарен образ в "Най-вярната стража", част от неговите "Старопланински легенди". Умира през 1885 г., свидетел на заветната си мечта - Освобождението на България

Независимо от това дали Архимандрит Антиохий е истинският автор на това значимо пророчество, то заема централно място в българската борба за освобождение. Пропагандният му ефект играе решаваща роля за мобилизирането на широки слоеве от българското население за участие в Априлското въстание и за постигането на целите на революционерите - да привлекат вниманието на Великите сили към българския въпрос. Усилията им се увенчават с успех и водят до Освобождението на България.