Не искам да съжаляваш, че си тръгваш. Не съм малко дете и нямам нужда от обяснения. Не се извинявай, че слушаш сърцето си, което не те задържа при мен. Няма нищо, тръгвай.
В живота не всичко се случва по план, особено ако си човек, който обича да чертае планове и да си представя каква ли изненада му е приготвил утрешният ден. Вярвам, че съм имала нужда от теб, за да ми се случиш. Може би е било време да науча, че небето не винаги е обагрено в красиво светло синьо, а понякога вцепенява с дълбоки сиви и черни нюанси.
Въпреки че тръгна, все още си тук с мен. Тук си, когато болката пулсира на мястото, на което сърцето ми биеше. С мен си, когато затварям очи вечер и те виждам как гледаш назад. С мен си, дори когато смехът ти изплува в съзнанието ми, по-силен от всякога.
Знаеш ли, че с всеки изминал ден болката заглъхва, а споменът става по-ярък. Кожата ми, която е изгаряла от допира ти, вече заздравява. Белезите ще останат, но пък те ще ми напомнят, че си ми се случил наистина.
Никой не иска да бъде наранен, но не винаги ние пишем сценариите на живота си. Понякога други хора ... ДОЧЕТЕТЕ ТУК.
