Термографската диагностика използва инфрачервени камери за визуализация на температурните разлики в строителните конструкции. Методът позволява точно локализиране на скрити течове без разрушаване на повърхностите и осигурява бърза диагностика на проблемни зони.
Термокамерата улавя инфрачервеното лъчение, излъчвано от всички обекти с температура над абсолютната нула. Различните материали и влагосъдържанието влияят на излъчваната топлина, което се визуализира като цветова карта на екрана. Влажните зони се отличават с по-тъмни цветове поради по-високата топлопроводност.
Техническите характеристики на професионалните термокамери включват термична чувствителност под 0.1°C и пространствена разделителна способност 320x240 или 640x480 пиксела. Температурният обхват покрива от -20°C до +400°C, което е достатъчно за строителни приложения.
Подготовката за измерване изисква създаване на температурен контраст между проблемната зона и околната среда. При течове в отоплителни системи измерването се прави докато системата работи. За студени течове се използва загряване на въздуха в помещението или охлаждане с климатик.
Процедурата по откриване на течове с термокамера започва с визуален преглед на подозрителните зони. Термокамерата се позиционира на разстояние 1-3 метра от повърхността под ъгъл 30-60 градуса. Сканирането се прави бавно и систематично, като се записват термограми на всички аномални зони.
Интерпретирането на резултатите изисква опит и познания за топлинните свойства на строителните материали. Влажните зони се проявяват като по-студени петна при нормални условия или като топли зони при активни течове от отоплителни тръби. Изолационните дефекти се виждат като градиенти в температурата.
Предимствата на методата включват неразрушаваща диагностика, висока точност на локализацията и възможност за документиране на резултатите. Термограмите служат като доказателство за състоянието преди и след ремонта. Методът е особено ефективен при течове зад облицовки или в междуетажни конструкции.
Ограниченията включват влиянието на външни фактори като въздушни течения, слънчево греене или отразени топлинни източници. Много тънките течове може да не създадат достатъчен температурен контраст. Металните повърхности с ниска емисивност затрудняват измерванията.
Допълнителното оборудване включва влагомери за потвърждаване на резултатите, пирометри за точечни измервания и ендоскопи за визуален контрол в недостъпни места. Комбинирането на методите увеличава точността на диагностиката.
Документирането включва термографски снимки с GPS координати, табличен анализ на температурните стойности и препоръки за ремонт. Софтуерът на камерата позволява създаване на подробни отчети с графики и анализи на тенденциите.
Калибрирането на термокамерата се прави на всеки 12 месеца в акредитирана лаборатория. Ежедневната проверка включва измерване на еталонни температури и почистване на оптиката. Батериите се зареждат преди всяко използване.
Областите на приложение включват диагностика на покриви, външни стени, подове с отопление, водопроводни и отоплителни инсталации. Методът е задължителен при енергийни одити и се използва за контрол качеството на изолационните работи.
Разходите за термографска диагностика варират според сложността на обекта. За жилищен апартамент цената е 150-300 лева, включваща измерване, анализ и писмен отчет. Комплексните обследвания на цели сгради струват 2-5 лева на квадратен метър.
Обучението на операторите изисква теоретична подготовка по топлофизика и практически умения за работа с термокамера. Сертифицирането се прави от професионални организации и е валидно за 3 години с задължително усъвършенстване.
