Отвори се огромна карстова пещера и погълна имущество на смолянчанин

Внезапно зейналата каверна е в имота на Димитър Илиев, като засяга и част от имот общинска собственост.

„Стана в началото на месец юли. Когато го видях това нещо, ми излезе акълът. В гаража имам имущество, което изчезна. Пещерата погълна автомобилни двигатели, печка, пералня, прозорци, врати, съоръжения, агрегати. Няма следа от тях, пропаднали са надолу”, разказа Димитър Илиев.

Седмица преди отварянето на дупката той, заедно със зет си и големия си внук, пренасяли багаж в постройката. „Могли сме и тримата да пропаднем в пещерата и никой да не ни намери въобще”, допълни Илиев.

Той се свързал за съдействие с инж. Андрей Тахчийски – геолог, и Марин Господинов – спелеолог и директор на Музея на родопския карст в Чепеларе.

В становището си инж. Тахчийски посочва, че пропадналата част е приблизително на площ 5-6 кв. м., а дълбочината е до 22 метра, като тези разстояния са от случайни попадения на лазерния лъч, поради пълната тъмнина в дупката. Според него първите задължителни стъпки за по-нататъшно обезопасяване на района на пропадане е да бъде направена картировка на каверната и районът да бъде ограден.

По думите на инж. Тахчийски проблемът е много сериозен и е щастлива случайност, че в района на пропадане е нямало човек.

Специалистът е убеден, че каверната на тунела, отворила се при пробиване на пътното съоръжение преди много години, и новообразувалата се пещера, са пространствено свързани, но не се знае каква е връзката с останалите пещери в района.

„Където е пропадналият участък, до острия завой, има една вдлъбнатина, която най-вероятно също е продукт на карстови процеси. Някакво чудо все още държи повърхността да не е пропаднала и тя надолу и няма никаква гаранция, че в бъдеще няма да се случи. Не могат да се вземат никакви мерки – за укрепване, или превантивни, без да се изясни мащабът на карстовия процес”, коментира инж. Андрей Тахчийски.

Спелеологът Марин Господинов е на мнение, че става въпрос за новообразувала се пещера, която е пропастна. Първият отвес е „камбана“ с дълбочина от 23 метра и приблизителен обем от 720 куб. м., завършващ с блокаж от термогравитационни каменни блокове и глинесто-пясъчен слой. Непосредствено след него започва втори отвес, който е непроучен, тъй като текат активни геоложки процеси.

Нестабилната постройка над входа също представлява риск за по-детайлно проучване и картиране на пещерата.

Марин Господинов посочва в становището си, че не са открити данни за пещерна флора и фауна, няма открити археологически материали, бедна е на вторични карстови образувания и не представлява културна или природна забележителност. Той дава препоръки да се сезират компетентните институции – МОСВ, МРРБ и АПИ, както и и да се потърси съдействие от Гражданска защита.

”Изпратих сигнала на г-н Илиев до дирекция „Строителство”, колегите ходиха на терен. Свързах се с „Геозащита” – Перник, и изпратих писма до редица министерства. Отворът е страшен, по-голямата част от него е под сградата“, коментира инж. Марияна Цекова – зам.-кмет на община Смолян. По думите й непосилно е за общината да се справи сама с такова нещо.

„Под целия комплекс Пазлак има множество пещери. Очаквам всеки момент да пристигнат колегите от „Геозащита”, каза още тя.

Сигналът в общинската администрация е постъпил на 4-ти август от собственика на имота Димитър Атанасов Илиев. На 8-ми (в понеделник) е извършен оглед на място от общински служители, които са направили множество снимки. На 10-ти август сигналът е изпратен от общинска администрация до няколко институции - Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет, Министерство на околната среда и водите, Агенция „Пътна инфраструктура", Областна администрация -  Смолян, и Регионална инспекция по околна среда и водите - Смолян.

Също така до Министерство на регионалното развитие и благоустройството, дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности" и „Геозащита" ЕООД - Перник, с молба да бъде извършен оглед на място и да се изготви становище от компетентните лица.

Впоследствие било констатинрано наличието на понори от двете страни на пътя (Понор  е карстово образувание и представлява вертикална или почти вертикална шахта или комин, която излиза на земната повърхност и в нея обикновено биват поглъщани (понират) постоянно течащи (реки, потоци) или временно събиращи се (при интензивни валежи) надземни води).

На 16-ти август по покана на община Смолян президентът на българската национална група по инженерна геология доц. Кирил Ангелов, зам.-кметът инж.

Мариана Цекова и собственикът на терена Димитър Илиев, посещават мястото. Ученият вече има идея за укрепване.

От МРРБ отговорили на общината, че следва да се състави комисия от представители на община Смолян, които заедно с експерти от МРРБ да извършат оглед на място и да съставят актуално становище с експертна оценка за геодинамичното състояние в района, придружено с графичен и снимков материал и последващи действия.

От общината все още очакват проверката от „Геозащита“ ЕООД – Перник, за да започнат да проектират укрепителни дейности.

Actualno.com също изпрати запитване до МРРБ за предприетите мерки.

„Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е информирано от кмета на община Смолян с писмо от 11.08.2022 г. за сигнал от Димитър Илиев за пропадане на земната повърхност в каверна в два имота кв. „Устово“, гр. Смолян – единият собственост на  г-н Илиев, а другият – общинска собственост. Писмото е изпратено от кмета на община Смолян и до „Геозащита“ ЕООД – клон Перник. С писмо от 17.08.2022 г. МРРБ възложи на дружеството да извърши инженерно-геоложки оглед на място, съвместно с представители на община Смолян, и да представи в МРРБ становище с експертна оценка за геодинамичното състояние в района и препоръки за последващи действия, придружено с графичен и снимков материал“, се сочи в отговора на строителното ведомство.

От там допълват, че предвид постъпилите сигнали за опасност за целостта на тунела, като част от републиканската пътна мрежа, е уведомена и Агенция „Пътна инфраструктура“.

Според МРРБ описаните в сигналите процеси („интензивни карстови процеси“, „пропадания“, „образувани пропасти“ и „каверни“) не могат да бъдат класифицирани като свлачищни или абразионни и по тази причина са извън обхвата на неговите компетенции.

Това се доказвало и от приложеното към сигнала на Димитър Илиев „Инженерно-геоложко становище“ от 05.07.2022 г. от инж. геолог Андрей Тахчийски. Той написал, че „в района не бяха забелязани други признаци за проява на карст, свлачища и срутища“.

„Обръщаме внимание, че съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗУТ основно задължение на МРРБ е регистрирането и мониторинга на свлачищата, оказване на съдействие и специализирана техническа помощ на общински и областни администрации, специализирани и контролни органи, и други държавни институции при възникване на аварийни ситуации, свързани с проявление на неблагоприятни геодинамични процеси, както и координацията между отделните ведомства за ограничаване на свлачищата на територията на страната, абразионните процеси по Черноморското и ерозионните процеси по Дунавското крайбрежие. В конкретния случай, „карстовата пещера“ не представлява свлачищен район или абразионен процес“, поясняват още от регионалното ведомство.

С оглед предотвратяване на бедствени и аварийни ситуации, в случая компетентен орган за организиране на комисия по Закона за защита при бедствия е община Смолян или областният управител на област Смолян.

На практика такива комисии са били изпратени на място и от общината, и от областната администрация.