Пауни, Луна и Омир: интересни факти за дъгата

Какво е общото между дъгата и пауните? Гърците използвали думата iris ("Ирида") за всеки разноцветен кръг, било то ирисът на окото или петно на опашката на пауна.

Учените откриха 12 типа дъга

Френски метеоролог предлага нова система за класификация на дъгата. В нея има 12 типа и тя позволява дори на далечния от науката човек ...

Прочети повече

С други думи, цветето ирис, химичният елемент иридий и думата "иридисцентен" водят началото си от името на древногръцката богиня.

Макар че дъгата фигурира в митовете или религиите на много култури, до XVII век никой си нямал и представа каква е нейната природа.

Гръцкият поет Омир смятал, че дъгите се състоят от единствен цвят – виолетов. Гръцкият философ Ксенофан добавил още два цвята към дъгата – жълто-зелен и червен. Аристотел се съгласил с Ксенофан в своя трактат "Метеорология": "Дъгата има три цвята, само три и никакви други." Очевидно дъгата е била гореща тема.

По време на Възраждането решили, че в дъгата има четири цвята – червен, син, зелен и жълт. Към XVII век западните мислители се съгласили на пет цвята – червен, жълт, зелен, син и лилав. През 1637 г. Рене Декарт открил, че дъгата се образува, когато слънчевата светлина се разделя на цветове от дъжда. През 1666 г. Исак Нютон добавил към цветовете индиго и оранжев. Но в Китай и досега смятат, че в дъгата има само пет цвята.

Всъщност дъгата не е предмет, а оптичен феномен. Магията на дъгата се обяснява по следния начин. Всяка капка дъжд е като малко огледало. Когато Слънцето се намира зад вас, неговата светлина преминава през капките дъжд пред вас, отразявайки се от задните им стени и се отправя обратно към вас.

Обърната дъга развълнува британците

Жителите на британския град Манчестър няколко минути наблюдавали необичайно природно явление, съобщава Mirror. Според изданието в небе...

Прочети повече

Светлината се пречупва или леко се накланя, когато преминава от въздуха във вода и когато отново се устремява във въздуха. Различните дължини на вълната, образуващи лъчите светлина, се накланят под различни градуси (42º за червената област на спектъра и малко по-малко за виолетовия). Всяка капка дъжда встъпва като призма (пречупване) и огледало (отразяване).

Двойните дъги се образуват, когато светлината два пъти отскача от задната стена на капката вода. Спектърът на втората арка ще се изобразява в обратна последователност. Понякога може да се види тройна или четворна арка.

Между дъгата и нейния дубликат небето е тъмно, тъй като светлината, отразявана в капките дъжд, не достига наблюдателя. Тази област се нарича ивица на Александър, в чест на Александър Афродизийски, който първи описал феномена през 200 г. от н.е.

Дъгите може да се формират в мъгла, водни пръски, водопади – навсякъде, където светлината среща водата под определен ъгъл. Също се срещат и редки лунни дъги, които се раждат нощем под светлината на Луната. Ние ги виждаме бели.