Когато си поръчваме сандвич, едва ли се замисляме, че този универсален тип храна носи името на реална личност. Още по-малко бихме предположили, че той е бил английски аристократ, обсебен от хазартни игри. Историята на Джон Монтегю, четвърти граф на Сандвич, е едновременно забавна и показателна за това как обикновена нужда може да създаде кулинарна революция.
Кой е Джон Монтегю, лорд Сандвич?
Роден през 1718 г., Джон Монтегю наследява титлата граф на Сандвич – град в графство Кент, Англия. Той е политик, дипломат и морски администратор, заемал висок пост в Британското адмиралтейство. Играе роля в развитието на Кралския флот, а дори е свързан с финансирането на експедицията на Джеймс Кук, който в негова чест дава името „Сандвичеви острови“ на днешните Хаваи.
Но въпреки заслугите си, лорд Сандвич остава най-известен не с военните си постижения или политическата кариера, а с… навика си да не прекъсва хазартните сесии заради храна.
Хазарт и хляб: раждането на сандвича
Според исторически сведения от XVIII век, Монтегю бил страстен играч на карти. Често прекарвал часове (а понякога и денонощия) в игралните салони, без да става от масата. За да не прекъсва играта, той започнал да поръчва две парчета хляб с месо между тях, които можел да държи с една ръка – така другата оставала свободна за картите.
Слугите му започнали да носят поръчката, повтаряйки:
„За лорда Сандвич, както обикновено.“
Скоро други аристократи започнали да искат „същото като Сандвич“, и така именитият хазартен обяд се превръща в стандартна храна. Името „сандвич“ (sandwich) навлиза в английския език и бързо се разпространява из Европа и Америка.
Разпространение и глобална културна икона
До XIX век сандвичът вече е масово явление. Работниците го възприемат като бързо и лесно ястие, удобно за носене и консумация по време на обедна почивка. С индустриализацията и нарастващото търсене на бързи решения, сандвичът се превръща в основна храна на работническата класа.
В САЩ популярността му нараства особено бързо – като започнем от класическия „club sandwich“ и стигнем до хотдога, който по същество също е вид сандвич.
Днес думата „сандвич“ е универсална – среща се във всички езици, а самият продукт има безброй вариации:
- френският „крок мосю“
- гръцката пита с гирос
- виетнамският бан ми
- мексиканското тортиля руло
- американският бургер
Историческо наследство
В град Сандвич (Англия) днес могат да се видят паметници и заведения, посветени на този вкусен принос. Монтегю не е изобретил сандвича като идея (още в древен Рим хората слагали месо върху хляб), но именно той го популяризира и му дава име.
Любопитен факт е, че през 2004 г. Ерл Сандвич – 11-ият потомък на лорда, отваря верига ресторанти в САЩ и Великобритания с име „Earl of Sandwich“.
Историята на сандвича е не само кулинарна – тя е символ на човешката изобретателност и стремеж към удобство. Лорд Сандвич едва ли е предполагал, че чрез своята страст към хазарта ще даде име на храна, която ще се консумира ежедневно от милиарди хора по целия свят.
Така, с две филии хляб и парче месо, една случайност от английските аристократични салони се превръща в глобален кулинарен феномен.
