Тя е здравословната подправка с цената на злато

Впечатляващата му цена за кг, достигаща до 30 000 евро, се обуславя както от превъзходните му качествата като подправка, така и от продължаващия недостиг от него в световен мащаб, поради ниската ефективност при получаването му (за 1 кг е необходимо обработването на около 150 000 цветчета). Разчита се изключително на вноса му от Иран, на която страна се падат 91% от световното производство.

Особеностите при засаждането на шафрановия минзухар и получаването от него на подправката шафран са както следва:

1/ Луковиците се засаждат в отцедени почви, върху които има варовикови съставки, като се започне от средата на месец юли – до началото на септември, като лехите се повдигат на дълбочина между 8 и 15 см, за да се подсигури добро оттичане (по принцип,  цветето не се нуждае от поливане).

2/ Тъй като шафрановият минзухар е триплодно растение, то през първата година е необходимо да бъдат разсаждани (върху площ от 1 дка) около 10 000 луковици, които през следващите три години ще се размножат десетократно, най-доходоносна е четвъртата година; през петата година обаче, трябва да бъде усвоен нов парцел, на който да бъдат преместени луковиците. 

3/ Цъфтенето започва в началото на есенния сезон, около 20 – 40 дни след засаждането на луковиците, в зависимост от валежите и температурата.

4/ Трите червени пипалца (близълца) на цвета и част от шийката му се отделят внимателно и се сушат при температура между 40 и 50°С, на защитено от въздушни течения място – в сушилня – в продължение на 1 денонощие, без да се излагат директно на слънчевата радиация, която би повлияла негативно на оригиналния аромат на подправката.

5/ След като шафранът е изсушен, той се поставя в херметически затворени стъклени буркани, които се съхраняват в тъмно и сухо помещение. При това положение подправката запазва превъзходните си качества до седем години, издържайки на отрицателни температури до -10°С.

В древни времена, освен като „подправка за трапезата на царете“, шафранът е бил използван и като оцветител, тъй като притежава уникалната способност да оцветява 100 000 пъти по-голям обем тъкани съпоставено със собствения му обем. Също така, древните гърци са го използвали и като парфюм. Счита се, че способността шафранът да придава уникален вкус на ястията е била осъзната още през 7-я век в Китай, а арабите са пренесли цветето в Европа през 10-я век.

Шафранът се оказва изненадващо полезен за здравето на хората, така че се прилага широко с лечебна цел. Причината е в комбинацията на неговите съставки, обхващаща: антиоксиданти съединения, етерични масла, каротеноиди (ликопен, бета-каротени), витамини (A, С, и от групата В), както и микроелементите: калий, калций, магнезий, манган, селен). 

Практиката показва, че шафранът има потивовъзпалително, антисептично, антиоксидантно, тонизиращо мозъка и имуностимулиращо действие. Лекарства, произведени от шафран, се ползват за лечение на: депресии (действа като афродизиак), против гърчове, за подобряване на храносмилането и кръвообращението, за забавяне на процесите, водещи до отслабване на зрението с напредване на годините.