Учени са открили гигантски структури дълбоко под земната повърхност – те са толкова големи, че Еверест изглежда мъничък в сравнение с тях, пише Daily Galaxy.
Ново проучване, което разкива съществуването на гигантски подземни структури по-високи дори от Еверест
Ново проучване, публикувано в списание Nature, разкрива съществуването на две колосални подземни структури, простиращи се от границата между ядрото и мантията дълбоко в планетата. Те се издигат на 1000 км – почти 100 пъти по-високо от връх Еверест. Тези структури са разположени под Африка и централната част на Тихия океан. Отбелязва се, че това не са планини в класическия смисъл, тъй като не се състоят от обикновена скала, но по отношение на мащаба те са най-големите известни структури във вътрешността на Земята.
В статията се посочва, че това откритие не само напълно предефинира вътрешната топография на планетата, но и предоставя нов инструмент за изучаване на нейната еволюция. Смята се, че тези плътни региони са на милиарди години, запазвайки химическите „подписи“ на ранната Земя и влияейки върху образуването на вулкани, тектоничните процеси и конвекцията на мантията.
Прочетете също: Смъртоносен капан: Снежна буря блокира хиляди на Еверест (ВИДЕО)
Как е проведено изследването
Учени от университета в Утрехт стигнаха до тези заключения, използвайки нов метод за сеизмичен анализ. Те наблюдаваха вибрациите, които преминават през Земята след силни земетресения, за да разберат как сеизмичната енергия отслабва, докато се разпространява навътре. Това им позволи да създадат за първи път триизмерна карта на това как енергията се държи в мантията.
По този начин изследователите открили области с ниска скорост на срязващите вълни и ниско затихване под Африка и Тихия океан. Комбинацията от тези характеристики, според тях, показва наличието на обширни аномални области, известни като провинции с ниска скорост на срязващите вълни (LLSVP).
„Това не са планини в класическия смисъл. Те са термохимични структури, издигащи се от границата между ядрото и мантията и влияещи върху мантийните потоци“, обясниха авторите на изследването.
Всеки от тях, казват те, се простира на ширина до 5000 км, а „височината“ им е толкова колосална, че ако бъдат пренесени на земната повърхност, биха променили напълно определението на думата „висок“. Моделът QS4L3 стана първият, който описва свойствата на затихване на вътрешността на Земята в глобален мащаб.
Древни плочи, заровени в земната мантия
Един от най-интригуващите аспекти на LLSVPs е техният произход. Водещата теория, подкрепена от нови данни, е, че те са останки от древни тектонични плочи, потънали в мантията чрез субдукция преди милиарди години и натрупани в основата им, образувайки един вид „гробище на плочи“.
Поради химичния си състав и плътност, тези региони са почти изцяло отделени от останалата част на мантията, което ги прави едни от най-стабилните и издръжливи структури на планетата.
„Това изглежда са химически различни домейни, които съществуват от най-ранните етапи от историята на Земята“, казват учените.
Разположението на тези структури директно над ядрото ги прави потенциален източник на мантийни шлейфове – горещи потоци от материал, които създават вулканични горещи точки като Хавай, Реюнион и Исландия. Тяхната форма и мащаб могат също да повлияят на глобалните мантийни потоци, които са отговорни за движението на плочите и разпадането на континентите.
Отбелязва се, че данните от изследването показват, че въпреки че голяма част от мантията е непрекъснато смесена, LLSVP остават изолирани, служейки като хранилища на древен материал и потенциален източник на летливи вещества, които могат да повлияят на климата и биологичните процеси на земната повърхност.
Връх Еверест увеличава височината си постоянно: Каква е причината и колко по-висок е всяка година
