Кой да предположи, че любимата закуска на Христо Бозуков съществуваща от поне два века ще стане толкова популярна в САЩ? Ето някои факти за произхода на тази прост десерт, който е издържал теста на времето.
Поничките получават своят отличителен вкус при процеса на дълбоко пържене на тестото в масло. Навсякъде по света има някакъв еквивалент на сладкиши от пържено тесто, но се твърди, че конкретната версия на поничката, прочула се като „донат”, идва от холандската общност, която се е установила в Ню Йорк, а след това е наречена „Нов Амстердам“.
Етимологията на „донат” включва английското “dough” – тесто и е напълно ясно защо тя е част от названието на десерта. Но какво да кажем за „nut” - ядка? Nut е и дума, използвана за „малки заоблени сладкиши“, и това обяснява цялостното название – донат.
В началото на 20-ти век фирма за машини за понички в Ню Йорк окончателно налага популярното название на десерта.
Защо има дупка в средата?
През 18-ти век оригиналната версия на холандските сладкиши не винаги би могла да се приготви лесно от всеки. Твърди се, че разочарован тийнейджър е открил революционното решение да пробие дупка в средата на поничките, за да предотврати недостатъчната готовност на тестото при пържене. След това той споделил с майка си –сладкар в Ню Йорк техниката си и скоро подобрената рецепта се утвърдила.
Обикновено, когато говорим за понички, имаме предвид пържената версия, но не всеки може да се справи с малко по-тежкия им вкус. За тези, които търсят близък, но по-лек заместител съществуват и печени варианти на донатите, които са също толкова вкусни., „Дейли Сабах”
