Договорът с турската държавна енергийна компания "Боташ" вече е задължил "Булгаргаз" с над 600 милиона лева, които българското дружество "не може да изплаща", заяви министър-председателят Росен Желязков. Той участва в кръгла маса на тема „Големите проекти в българската енергетика през призмата на геополитиката, националната сигурност и дипломацията“, организирана от Института за стратегии и анализи. Премиерът подчерта, че въпросът не бива да се свежда само до политическа полемика, а изисква "професионален подход" и "експертни решения".
"Поставили сме на едната страна на везните бъдещето на „Булгаргаз“, а на другата – начина, по който функционира икономиката на страната през политически решения. Необходимо е да се търсят устойчиви решения с дългосрочна логика, а не краткосрочни политически ходове“, каза още той, цитиран от правителствения пресцентър.
Още: Министър: Договорът с "Боташ" фалира "Булгаргаз", софиянци може да останат без парно (ВИДЕО)
Как правителство с кратък мандат взема решения за 13 години напред?
Желязков посочи, че проблемът с договора с „Боташ“ е не само финансов, а и поставя принципни въпроси. „Този договор поставя въпроса доколко дългосрочните решения могат да се вземат от правителство с много кратък мандат – за цели 13 години напред. В своя потенциал, с цялостната ескалация, договорът би струвал на държавата около 6 млрд. лева. Когато се разглежда този негов дългов потенциал, трябва да се зададе въпросът какъв е неговият приходен потенциал. Основният въпрос е доколко се защитава държавният интерес – не само в момента, а през целия жизнен цикъл на договора", заяви Желязков.
Още: Игра на рулетка и байпасиране на "Боташ": Говори енергийният министър
Снимка: БГНЕС
Той има предвид подписването на споразумението от страна на служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев. Тогава министър на енергетиката беше Росен Христов, а директор на "Булгаргаз" - Деница Златева. При акция на Антикорупционната комисия в дома на Христов бяха открити 80 000 евро в брой, а 100 000 лева бяха намерени в дома на Златева: След шест часа разпит: Какво каза бившият енергиен министър Росен Христов?
Разследването бе по договора с турската компания „Боташ“ за газови доставки от 2023 г., който е със срок 13 години и за който се твърди, че ощетява България. Страната ни плаща по над 1 милион лева дневно на „Боташ“ - дори да не използва терминалите в максимален капацитет. По-конкретно - по 1.05 млн. лв. дневно по договора с "Боташ", а догодина числото ще е 1.1 млн. лв. През 2027 г. ще нарасне на 1.2 млн. лв. дневно. Причината е инфлационният индекс в САЩ, който е приет като релевантен за споразумението.
Правителството се опитва да предоговори споразумението с турската компания. През май министърът на енергетиката Жечо Станков заяви пред парламента, че в договора с "Боташ" няма предвидена клауза за прекратяване, освен ако страната ни не плати пълната сума от над 4 млрд. лв. "Ако броим и бъдещите индексации за 13-те години, за които е контрактът, сумата може да набъбне до 6 млрд. лв.", посочи тогава той.
Още: Изходът от договора с "Боташ": Енергийният министър коментира докъде стигнахме
Енергията не е просто ресурс, а "валута"
Снимка: Министерски съвет
Росен Желязков сега изтъкна, че договорът прекалено много е бил натоварен с политически контекст и това е попречило да се вземат конкретни и комплексни решения за неговата реализация, изменение или прекратяване. „Не можем да подминаваме проблемите в енергетиката, които са резултат от неправилни решения и се превръщат в част от политическия дебат. Въпросът за „Боташ“ е именно такъв – той трябва да се решава професионално, с оглед на държавния интерес и устойчивостта на енергийния сектор", смята премиерът.
По думите му - правилните политики са в основата на устойчивото развитие на сектора и предпоставка за "привлекателна инвестиционна среда".
Росен Желязков каза, че енергията вече не е просто ресурс, а е новата валута на глобалната политика.
В речта си той акцентира и върху необходимостта от последователни политики, които да създават предвидима среда за инвеститорите. „Развитието на новите енергийни коридори, развитието на ядрения потенциал, инвестициите, но и разумното инвестиране във възобновяемите източници и балансиращи мощности, са амбициозни проекти. Те могат да бъдат успешно реализирани само когато има професионален и социален консенсус. Най-важното за инвеститорите е стабилността, предвидимостта и икономическата логика в дългосрочен план“, подчерта Росен Желязков.
Още: След корупцията в ДАИ: Желязков настоява за единен орган за контрол на пътя
