Цените на жилищата продължават да се покачват в голяма част от Европа, но темпът варира значително. Португалия, България и Испания регистрираха двуцифрено годишно увеличение през второто тримесечие на 2026 г. и са на върха по най-поскъпнали жилища, докато цените вървят надолу във Финландия, Люксембург и Франция.
В целия ЕС цените са се повишили с 4,7% в сравнение с година по-рано, изпреварвайки инфлацията от 3,2%, предаде Евронюз.
Над 15% ръст в Португалия и България
Още: 22% спад на сделките: Виждаме ли началото на имотна криза?
Според Евростат от 29 европейски държави, 9 са регистрирали двуцифрено годишно покачване на цените на жилищата. Португалия е отбелязала най-голям годишен ръст през второто тримесечие на 2026 г. - 16,5%, следвана веднага от България (15,5%).
Мик Калмет, експерт по недвижими имоти в Global Property Guide, отбеляза, че силното търсене на жилища продължава да надвишава предлагането в Португалия, особено в Лисабон, Порто и популярните крайбрежни райони. „Ограниченото ново строителство, чуждестранните инвестиции, търсенето, свързано с туризма, и постоянният недостиг на жилища допринесоха за покачването на цените“, каза той пред Euronews Business.
Калмет обясни, че в България пък нарастващите доходи на домакинствата, ръстът на заплатите, относително достъпното ипотечно финансиране и силното търсене на имоти за инвестиция са спомогнали за покачването на цените.
Литва (14,3%), Словакия (13,6%), Хърватия (12,7%), Испания (12,1%), Румъния (12,1%), Латвия (11,4%) и Унгария (10,2%) също регистрират увеличение от над 10%.
Още: Кризата с жилищата: Какви идеи имат и прилагат за имотите във Виена, Париж, Прага и Дъблин
Дания (9,4%), Словения (9,1%) и Чехия (8,6%) са близо до нивото от 10%.
Цените на жилищата са се повишили с повече от средното за ЕС в Кипър (7,9%), Малта (6,9%), Полша (6,3%), Ирландия (6%), Естония (5,8%), Австрия (5,1%) и Швеция (4,8%).
3 държави бележат спад
Финландия (-2,7%), Люксембург (-2,2%) и Франция (-0,8%) са единствените страни, където цените на жилищата са намалели на годишна база през този период.
Мик Калмет посочи слабия икономически растеж във Финландия, както и ниското потребителско доверие и продължаващите ефекти от по-високите лихвени проценти.
„Във Франция ограниченията на достъпността, относително слабото търсене на жилища и ефектите от повишените преди това лихвени проценти по ипотеките оказаха натиск за намаляване на цените“, коментира той, добавяйки, че икономическата несигурност също е насърчила някои потенциални купувачи да отложат плановете си.
Сред „големите четири“ икономики на ЕС, Испания се откроява с ръст от 12,1%, докато Италия (4%) е под средното за ЕС. Германия регистрира само леко увеличение от 0,6%, малко над Франция, където цените на жилищата паднаха с 0,8%.
„В Германия по-високите лихви по ипотеките се завръщат. Достъпността на жилищата се влошава. Търсенето на ипотечни кредити отслабва“, пишат в своя анализ Карстен Бжески и Франциска Бийл от ING.
Калмет посочи, че различните темпове на растеж на цените на жилищата до голяма степен отразяват националния недостиг на жилища, ръста на доходите, условията за ипотечни кредити и демографските тенденции. „Пазарите на жилища са фундаментално локални, въпреки че европейските страни споделят много сходни икономически и фискални условия“, каза той.
