Икономическото развитие в България остава "на две скорости". Стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси се концентрират в ограничен брой силни градски центрове, които създават по-висока добавена стойност, разчитат на по-добре функциониращи пазари на труда и имат по-качествена инфраструктура. Това е един от изводите от годишното издание на изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ) "Регионални профили: показатели за развитие – 2025".
Областите по икономическо развитие
Комплексните оценки по икономическо развитие показват ясно разделение.
В групата "Много добро“ са София-град, Варна, Пловдив, Габрово и Бургас. Това са областите с висок дял на индустрията и услугите и силна инвестиционна активност.
ИПИ: София продължава да дърпа напред икономически
В групата "Добро“ икономическо развитие постигат Русе и София област, които остават на крачка от лидерите.
Със "Средно" развитие са областите Шумен, Враца , Перник, Благоевград, Велико Търново, Стара Загора, Ловеч и Ямбол.
В групата "Незадоволително“ са областите Пазарджик, Хасково, Сливен, Кюстендил, Добрич, Плевен, Смолян, Разград и Търговище.
На опашката в групата "Слабо" са областите Кърджали, Монтана, Видин и Силистра.
Българите са песимисти за икономическата ситуация в страната
Инвестиционната география продължава да е водещ фактор за дивергенцията. Настоящото издание отчита изключително неравномерна инвестиционна активност: половината области са оценени като „слаби“ по направление „Инвестиции и фирми“, а още седем – като „незадоволителни“. Големи разлики има и при връзките с външни пазари: делът на приходите от износ достига около половината от оборота в най-експортно ориентираните области (София област, Русе), докато в по-слабите региони остава около една осма – пропаст, която подсилва различията в производителността и доходите, отбелязват от ИПИ.
Пазарът на труда потвърждава асиметрията. Видин и Монтана остават на дъното с уязвима структура на заетостта и отчетливо по-неблагоприятен образователен профил на работната сила. В няколко области делът на хората с основно и по-ниско образование достига една трета, което ограничава способността за запълване на нови, по-квалифицирани работни места. На противоположния полюс столицата и Варна се открояват с висок дял на населението с висше образование, по-висока заетост и оттам – по-високи доходи, се подчертава в изследването.
При инфраструктурата очаквано липсва голяма промяна за година, но тя остава различна по качество и достъп. През 2025 г. само Монтана получава „слаба“ оценка, докато столицата и Варна са с „много добра“. Гъстотата на пътната мрежа остава почти непроменена; железопътната мрежа е най-развита в столицата, а Смолян остава без жп линии. Това усилва разликите в достъпа до услуги и пазари, особено видими от показателите на Северна България, посочват от ИПИ.
