КРИБ поиска спешна среща с Николай Денков заради въвеждането на нов данък

Проектът на Министерски съвет е от 7 декември и вече е внесен в деловодството на Народното събрание. Молбата за спешна среща е по повод обсъждане на предвидените за гласуване правила за въвеждане на допълнително облагане с минимален ефективен данък от 15% в България.

"Предвид важността на предложените промени в данъчната рамка на страната от 2024 г. трябва да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за съществена стопанска дейност съгласно Директива (ЕС) 2022/2523 и в съответствие с подхода на всички останали държави-членки на ЕС", подчертават от КРИБ и изброяват аргументите на бизнеса, изложени и в рамките на общественото обсъждане на законопроекта и работата на Комисията по бюджет и финанси към НС.

Още: Парламентът прие промените при данъците за гражданите, какво е новото?

"Всички становища на бизнеса съдържат две основни послания. Първото е, че бизнесът подкрепя въвеждането на глобален минимален данък съобразно Директивата. Второто послание – бизнесът настоява предвидените в Директивата данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Към настоящия момент няма друга държава-членка на ЕС, която да не е въвела данъчните облекчения по Директивата. Изготвеният от Министерство на финансите и внесен от Министерски съвет Законопроект, не предвижда въвеждане на изключението за съществена стопанска дейност с всички последици от подобен фискален подход", пишат от КРИБ.

В писмото си те изброяват възможните рискове, които биха последвали за България, а именно - риск от влошаване на инвестиционната среда, както и че страната ни ще бъде изключение от предоставянето на облекчение в ЕС.

Още: Бизнесът възхвали ГЕРБ, ДПС и БСП за сваления таван на компенсациите за тока

"Въвеждането на механизма на глобалния минимален данък ще доведе до допълнителна данъчна тежест за членовете на големи чуждестранни и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда спрямо техните конкуренти от по-малки групи. ... Въвеждането на глобален минимален данък от 15% отнема този ефект за големите групи като изравнява нивото на облагане с това в редица други държави, с които се намираме в пряко съревнование за привличане на инвестиции. Един от малкото инструменти, с които може частично да се запази това предимство в наш интерес, е именно въвеждането на облекчение за инвестициите в реалната стопанска дейност. Обратно – отказът това да бъде направено ще бъде изтълкуван като ясен сигнал за промяна в политиката по стимулиране на инвестиционния растеж", пишат от КРИБ.

От конфедерацията са категорични, че бизнесът настоява изключението за съществена стопанска дейност, предвидено в Директива (ЕС) 2022/2523 да бъде въведено в ЗКПО. "Това не би намалило в значителен размер очакваните постъпления в бюджета и същевременно би запазило конкурентната позиция на България като привлекателна инвестиционна дестинация", пише още в позицията.