Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква българската икономика да нарасне с 2,6 на сто през 2025 г. и с 2,3 на сто през 2026 г. Прогнозата е ревизирана надолу спрямо зимната прогноза, публикувана през декември, когато ОИСР очакваше ръста на икономиката да бъде 2,8 на сто през 2025 г. и 2,6 на сто през 2026 г. По-рано през годината прогнозата си за България понижиха МВФ, Световната банка и Европейската комисия.
Инфлацията
Общата инфлация се покачва, а натискът върху заплатите остава висок. Устойчивият растеж на трудовите възнаграждения рискува да попречи на умереното намаляване на инфлацията.
Още: Европейската комисия понижи драстично прогнозата за българската икономика
В пролетната си прогноза организацията прогнозира инфлация на ниво от 3,8 на сто за 2025 г. и 2,8 на сто за следващата година. Данните са коригирани нагоре спрямо предишния доклад, публикуван през декември, когато ОИСР обяви, че очаква инфлацията за 2025 и 2026 г. да е на ниво от съответно на 2,7 и 2,5 на сто.
Лихвените проценти следват тези в еврозоната в условията на валутен борд, но пренасянето им към българската икономика е бавно и непълно, което допринася за ръста на кредитирането на домакинствата.
Следва да се приложат допълнителни макропруденциални мерки, отчита организацията. България е поискала оценка на готовността си за присъединяване към еврозоната, което се очаква да се случи през януари 2026 г. Фискалният дефицит се очаква да остане в съответствие с прага от 3 на сто от БВП. По-благоприятна за бизнеса административна среда би спомогнала за стимулиране на инвестициите, докато по-ефективните политики за активиране и мерки за справяне с неформалната икономика (която остава нерегистрирана от статистическата отчетност и включва създаването и преразпределението на доходи извън обществения контрол) биха спомогнали за по-доброто използване на работната сила на България, отчита базираната в Париж институция.
Още: Иде ли криза: Световната банка понижи значително прогнозата за българската икономика
През 2024 г. икономиката на България нарасна с 2,8 на сто, като потреблението на домакинствата беше силно стимулирано от увеличението на заплатите, ръста на кредитите и по-високите държавни трансфери. Както публичните, така и частните инвестиции бяха слаби поради политическата несигурност и слабото усвояване и забавяне на средствата от ЕС. Промишлената активност спадна под равнището си отпреди пандемията от КОВИД-19 през първите три месеца на 2025 г., отразявайки продължаващия спад в добивната промишленост и производството на енергия.
Промишленото производство продължи низходящата си тенденция, макар че остана малко над предпандемичните равнища. Дейността в сферата на услугите и строителството останаха над нивата си преди пандемията. Като цяло през първото тримесечие на 2025 г. БВП нарасна с 0,6 на сто (без годишна оценка).
Годишната базисна инфлация се повиши до 3,5 на сто през април 2025 г. спрямо 2,4 на сто на годишна основа (през април). Безработицата намаляваше успоредно с повишаването на икономическата активност, отчита ОИСР.
Износът
Износът ще нараства бавно, следствие на по-слабия растеж в други икономики на ЕС.
Растежът на износа бе забавен от слабото търсене на ключови пазари в ЕС, особено в Германия. Вносът се възстанови повече от очакваното през 2024 г., подкрепен от вътрешното потребление, и изпревари износа, натежавайки върху салдото по текущата сметка. Неотдавнашните промени в световната търговска политика и по-високите мита за внос в САЩ върху износа на стоки от ЕС ще окажат скромно въздействие върху търговията, растежа на БВП и инфлацията, главно чрез странични ефекти от по-слабото търсене в ЕС, тъй като преките търговски връзки със САЩ са слаби, отчита ОИСР.
Фискална политика
Фискалната политика на страната е насочена към спазване на тавана на ЕС за бюджетния дефицит от 3 на сто от БВП. Възможно е да се наложи правителството да направи корекции на разходите спрямо бюджета, ако усилията за повишаване на събираемостта на приходите от ДДС се окажат недостатъчни, предвид планираните големи разходи за заплати в публичния сектор, с увеличение на минималната работна заплата, на пенсиите и социалните помощи.
Разгръщането на блокираните в момента фондове на ЕС и подобреното изпълнение на съществуващите проекти на ЕС се очаква да увеличат инвестициите в публичния сектор. Растежът на износа ще бъде по-слабо изразен поради предизвикателствата на ключови експортни пазари, докато вносът ще бъде силен, стимулиран от растежа на потреблението и инвестициите, което ще увеличи дефицита по текущата сметка. Инфлацията се очаква да нарасне до 3,8 на сто през 2025 г. след високите ѝ нива в началото на годината, поради по-високите цени на храните, акцизите и ДДС, както и цените на комуналните услуги за домакинствата.
По-високите минимални работни заплати, съчетани с продължаващия недостиг на работна ръка, ще поддържат повишен натиск върху заплатите.
Силното нарастване на заплатите поради механизмите за индексиране на минималната работна заплата и пенсиите крие риск от висока и трайна инфлация, докато по-ниската събираемост на приходите спрямо бюджетните очаквания крие риск от увеличаване на бюджетния дефицит, се посочва в прогнозата на ОИСР.
