Правителството даде заден ход на ударното приемане на спорните закони срещу високите цени и отложи окончателното им гласуване след среща на премиера Румен Радев с представители на търговските вериги, земеделския сектор и синдикатите. След разговорите в Министерския съвет беше обявено, че между първо и второ четене на законопроектите ще бъде оставена допълнителна седмица за "калибриране" на мерките. Реално обаче забавянето ще бъде поне две седмици, тъй като към договорената отсрочка се добавя и задължителният седемдневен срок между двете четения по правилник.
Отлагането засяга както промените в Закона за защита на конкуренцията, така и текстовете в Закона за защита на потребителите, с които управляващите искат да ограничат необоснованото повишаване на цените.
Само за няколко дни "Прогресивна България" ускори максимално придвижването на двата законопроекта. Те бяха публикувани в началото на седмицата, още на следващия ден влязоха за разглеждане в бюджетната комисия, а до четвъртък вече бяха приети на първо четене в пленарната зала. Още: ПБ прокара на първо четене закона срещу необоснованото поскъпване
След срещата в Министерския съвет пред медиите говориха основно представители на хранителния сектор и земеделските организации, но не и представителите на големите търговски вериги.
Вицепремиерът Александър Пулев обяви, че решението за удължаване на срока е било подкрепено и от бизнеса.
"Взето бе решение срокът между четенията на законовите промени да се увеличи със седмица. Посоката бе подкрепена от бизнеса, за да се калибрират самите мерки", каза Пулев.
По думите му всички участници в срещата са се обединили около необходимостта от "справедливи цени" и по-силно присъствие на български продукти в магазините. Още: "Пишат се набързо и на тъмно": Ключова търговска асоциация открои най-тревожното в законите на управляващите за цените
Пулев заяви още, че правителството подготвя по-дългосрочна стратегия за сектора, тъй като българското земеделие се намира в "абсолютен колапс".
Стана ясно и че Българската банка за развитие ще разработи инструмент за преференциално кредитиране на български земеделски производители. Само преди дни банката беше прехвърлена от Министерството на финансите към Министерството на икономиката, ръководено именно от Пулев.
По време на срещата са били представени данни за надценки между 65 и 95 процента, при положение че според бизнеса нормалните нива са между 20 и 35 процента.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров настоя за временен таван на надценките. Още: КЗК да налага глоби, таван на надценката задължително за 6 месеца: Браншът скочи срещу високите цени
"Ние искаме за кратък период от време да се затвори ножицата на високите надценки. Търговските вериги да се насочат към практиките, които прилагат техните компании майки в Европа - за общи надценки до 35 процента", каза той.
Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация заяви, че в момента има "пазарен дефект" при формирането на цените и сериозна асиметрия между производители и търговци.
Без таван на цените
От своя страна Румен Радев увери, че държавата няма намерение да определя административно цени и условия на пазара.
"Държавата няма да се меси на пазара с указване на цени и условия. Ние сме в условията на свободна пазарна икономика, но държавата е длъжна да гарантира ясни регулации и контролни механизми", заяви премиерът.
Радев отново обвърза темата за цените със състоянието на българското земеделие и предупреди, че местното производство продължава да намалява.
"Докладите от КЗК и МЗХ са силно тревожни. Ако продължаваме с този темп да намаляваме родното производство на мляко, месо и пресни плодове и зеленчуци, въпрос на време е те да изчезнат напълно от българската трапеза", каза министър-председателят.
Подобно предупреждение Радев отправи и преди седмица по време на първото заседание на кабинета.
