Народното събрание прие на първо четене спорните промени в Закона за защита на потребителите, предложени от "Прогресивна България", с които управляващите искат да ограничат необоснованото поскъпване на стоки и услуги и да засилят контрола върху цените. Законопроектът беше подкрепен от 136 депутати от ПБ и "ДПС-Ново начало". Против гласуваха 38 народни представители от ГЕРБ, "Демократична България", "Продължаваме промяната" и "Възраждане", а 21 депутати от ГЕРБ и ДБ се въздържаха.
С предложенията част от текстовете в Закона за въвеждането на еврото се прехвърлят в Закона за защита на потребителите, като действието им се удължава с още една година спрямо първоначално заложения срок.
ПБ предлагат да бъде забранено увеличаването на цени на стоки и услуги, когато поскъпването не е икономически обосновано. В законопроекта са изброени и факторите, при които ръстът на цените може да се счита за допустим - като по-високи производствени разходи, скок в цените на енергията, транспортни разходи или увеличение на заплатите. Още: "Пишат се набързо и на тъмно": Ключова търговска асоциация открои най-тревожното в законите на управляващите за цените
Според текстовете Комисията за защита на потребителите ще преценява дали дадено поскъпване е обосновано по методика, която Министерският съвет трябва да приеме в тримесечен срок.
Предвижда се още големите търговци на хранителни и нехранителни стоки, напитки, цигари и лекарства с оборот над 5 112 919 евро за предходната година ежедневно да публикуват ценова информация в машинно четим формат.
ПБ настояват и за по-сериозни санкции. Глобите за необосновано увеличение на цените се удвояват - за физически лица те ще бъдат между 1000 и 10 000 евро, а за фирми и еднолични търговци - от 5000 до 100 000 евро.
Управляващите предвиждат мерките да влязат в сила от 9 август 2026 г. и да действат до 9 август 2027 г. Още: КЗК да налага глоби, таван на надценката задължително за 6 месеца: Браншът скочи срещу високите цени
Дебатът
Дебатът в пленарната зала премина основно около понятието "справедлива цена", което беше въведено ден по-рано с промени в закона за КЗК. От опозицията предупредиха, че държавата навлиза опасно в регулирането на пазара.
Цончо Ганев от проруската партия "Възраждане" обяви, че мерките няма да овладеят цените и настоя, че основният проблем е липсата на "хранителен суверенитет", тъй като България разчита основно на внос. По думите му изходът е отпадането на санкциите срещу Русия.
Икономистът от ДБ Мартин Димитров предупреди, че държавата не трябва да определя кое е "справедлива цена", защото това може да доведе до допълнително изкривяване на пазара. "Внушавате, че пазарът не знае, а министерството знае. Това е много голяма грешка", заяви Димитров и предупреди, че подобни мерки могат дори да повишат цените. Още: Спорните текстове за "справедливите цени" минаха на първо четене. Пеевски ги подкрепи
Подобни опасения изрази и Ивайло Шотев от ПП, според когото новите текстове могат да създадат допълнителна нестабилност и дори проинфлационен ефект.
От ПБ отхвърлиха обвиненията, че подготвят таван на цените.
Явор Гечев заяви, че законопроектът е само част от по-широк пакет мерки и няма претенции сам да реши всички проблеми на пазара. Той отново постави темата за кооперирането между производителите и нуждата от по-сериозна подкрепа за българското земеделие. "Да, трябва да има 10 други закона, които да се променят", коментира бившият земеделски министър.
Депутатът от ПБ Иван Янев, който се придвижва с кучето си водач Роувър, заяви от парламентарната трибуна, че хората в малките населени места "не искат да плащат данък алчност".
"Цифричката остана същата, а валутата се смени", каза той, визирайки ръста на цените след въвеждането на еврото.
Председателят на временната комисия по финанси Константин Проданов също увери, че не се въвежда таван на цените, а единствено механизми за повече прозрачност на пазара и по-добра ориентация за потребителите.
