Хората в България взимат прекалено малки заплати. Това е мнението на създателят на платформата "Стража“ Благослав Михайлов. Той се противопоставя на изказаното през седмицата мнение от Иван Костов, че заплатите у нас са прекалено високи, и това причинява инфлация. "Уважавам Костов като интелектуалец и като икономист, но той повтаря едни и същи остарели икономически догми, които според мен са вредни за България", пише Михайлов в страницата си във Фейсбук.
Изпреварват ли заплатите ръста в производителността?
"Основната теза на Костов е, че заплатите в България изпреварват ръста в производителността. Много е лесно да проверим, защото има статистика за производителността на труда. Тя се дефинира като брутната добавена стойност разделена на броя отработени човекочасове", пише Михайлов.
Още: Съдът реши окончателно за минималната заплата в България
Той дава пример с последната статистика от първото тримесечие на 2025-та, която показва, че средният български работник създава 26,20 лв. на час добавена стойност. Същевременно средната заплата за същия период е 2556 лева или около 14 лева на час.
"Тоест какво излиза? Работникът получава 53% от това, което произвежда и това е преди да се отчете на държавата. След това е по-скоро около 42%. Това е делът от произведеното, който се полага на работещите хора в нашата държава, след приспадане на всичко дължимо", изчислява Михайлов.
По отношение на средните разходи за труд на работодателите, създателят на "Стража“ пише: През 2023-та средният български работник е създавал 26,40 лв на час. Същевременно за 2023 общите разходи за труд на работодателите са били 17,48 лева на час. За същия период данъчната тежест върху труда е била 34,9%, тоест нетно работникът е взел някъде 11,40 лв или около 43% от стойността, която е създал. Така че дори измерено по този начин виждаме сходна стойност.
Още: Германия вдига драстично заплатите с двуцифрен процент: Ето колко е новата минимална
Българският работник разполага с около 42-43% от произведеното
Така, след като отдаде дължимото на капиталиста и на държавата, българският работник разполага с около 42-43% от произведената добавена стойност, заключва Михайлов. По думите му този процент е относително стабилен от поне 8 години.
В коментарите под поста му читатели уточняват, че Иван Костов е имал предвид заплатите, които се покриват от бюджета, тъй като те генерират основно инфлацията.
Друг коментар отбелязва, че заплатите конкретно в администрацията са относителни високи, а броя на служещите в нея не е оптимизиран.
