"На улицата" е наречие, "слънчогледът" е прилагателно
55575
Буквите в българската азбука са между 28 и 34, смятат масово първокурсниците по Български език в Пловдивския университет. Това каза на вчерашната кръгла маса, преподавателят в катедрата по Български език на ПУ „Паисий Хилендарски" гл. ас. д-р Теофана Гайдарова, цитирана от Дарик.
90% от студентите пък не разпознават всички части на речта - „на улицата" е наречие, „слънчогледът" е прилагателно, пълният и кратък член пък определят като предлози. Д-р Гайдарова сподели и още един фрапиращ случай: студентка е посочила „в пощата" като пример за сказуемо, с обяснението, че там се извършват действия.
41% от българските ученици пък са функционално неграмотни, при стойности за Европа от около 20%. При функционалната неграмотност,грамотността стига до там, че ученикът има знанията да прочете даден текст, но пък не може да извлече никаква информация от него, не може да го разкаже или да отговаря на въпроси, свързани с него.
С поредния абсурд се сблъсква преподавателката по български език в пловдивско училище. При проверка на изпити след 7-ми клас тя се натъква на следния парадокс: задачата на учениците е да редактират грешките в даден текст, но след предаване на работата „верният" текст е написан на латиница.
Абсурдите не се изчерпват само с грешките на ученици и студенти. Според д-р Гайдарова грешки има в самите учебници. Става въпрос както за граматически, така и за пунктуационни и смислови недоразумения. Някои понятия пък се разминават като теоретично обяснение в различните издателства.
90% от студентите пък не разпознават всички части на речта - „на улицата" е наречие, „слънчогледът" е прилагателно, пълният и кратък член пък определят като предлози. Д-р Гайдарова сподели и още един фрапиращ случай: студентка е посочила „в пощата" като пример за сказуемо, с обяснението, че там се извършват действия.
41% от българските ученици пък са функционално неграмотни, при стойности за Европа от около 20%. При функционалната неграмотност,грамотността стига до там, че ученикът има знанията да прочете даден текст, но пък не може да извлече никаква информация от него, не може да го разкаже или да отговаря на въпроси, свързани с него.
С поредния абсурд се сблъсква преподавателката по български език в пловдивско училище. При проверка на изпити след 7-ми клас тя се натъква на следния парадокс: задачата на учениците е да редактират грешките в даден текст, но след предаване на работата „верният" текст е написан на латиница.
Абсурдите не се изчерпват само с грешките на ученици и студенти. Според д-р Гайдарова грешки има в самите учебници. Става въпрос както за граматически, така и за пунктуационни и смислови недоразумения. Някои понятия пък се разминават като теоретично обяснение в различните издателства.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Евгения Чаушева
Етикети: Грамотност Неграмотност Ученици Училище
Предишна
