Учителите не са гувернанти, г-н Министър! Разбира се, грижата за учениците, тяхната безопасност и възпитание са част от работата на педагогическите специалисти. Но това не означава, че всяко организационно затруднение може автоматично да се прехвърли върху тях.
Това коментира Златка Чардакова, старши учител начален етап в столично училище, по повод обявения от МОН за неучебен, но присъствен ден след изборите 26 октомври.
"Защо, г-н Министър??? На 9 октомври 2026 г. МОН обявява, че 26 октомври, понеделникът след президентските избори, ще бъде неучебен, но присъствен ден за всички ученици. Посочената причина е необходимостта от време за подготовка на класните стаи, като същевременно се обещава организация за занимания на учениците. Тук има едно фундаментално противоречие: министерството признава, че училищата се нуждаят от време, за да бъдат подготвени за нормалния учебен процес, но едновременно с това изисква да приемат ученици. Възможно е отделни училища да организират този ден успешно. Някои имат подходящи помещения, достатъчно персонал и добри възможности за извънкласни дейности. Но това не означава, че същото е възможно навсякъде", категорична е Чардакова.
Според нея едно е да организираш занимания в училище, което не е използвано за изборни секции, а съвсем друго - да го направиш в сграда, в която помещенията още не са освободени и подготвени, а част от персонала е работил цяла нощ. Чардакова смята, че министерското решение трябва да отчита и двете ситуации.
"И ако няма универсално приложимо решение, е необходимо да има достатъчно ясни правила, които позволяват адекватна реакция според конкретните условия. На хартия звучи чудесно: денят е неучебен, но присъствен, децата са в училище, родителите са спокойни. Само че училището не е абстрактна институция, в която всичко се случва с едно министерско решение. То е реална сграда с реални хора, конкретни отговорности, санитарни изисквания, транспортни проблеми и деца на различна възраст. И точно тук започват въпросите, на които някой би трябвало да отговори, преди да обяви подобен ден за присъствен", пояснява преподавателят.
Неяснотите
Чардакова поставя в обръщението си към министъра на образованието всички неизяснени въпроси, касаещи казуса:
"1. Кой и кога ще почисти училището?
След изборите помещенията, използвани от секционните избирателни комисии, трябва да бъдат освободени, проверени и приведени в подходящо състояние за нормална работа. Ако в училището са гласували стотици или хиляди хора, а в класните стаи са работили изборни комисии, не можем просто да приемем, че в понеделник сутрин всичко ще бъде готово.
Кой ще извърши почистването? Кога ще стане то? Кой ще провери състоянието на помещенията?
Още: Риск за сигурността на децата: Синдикат "Образование" против 20 април да е неучебен, но присъствен
И нека не забравяме хигиенистите и останалите служители. Те също са хора. Ако са работили до късно в изборния ден или през нощта, кога ще почиват? Кой ще поеме работата им, ако не могат да се явят рано сутринта? Не може организацията да се крепи на презумпцията, че някой винаги ще остане след работно време, ще дойде по-рано или ще свърши още малко работа, защото „така трябва“.
2. А учителите, които участват в изборните комисии?
Това е особено съществен въпрос. Немалко учители участват в секционните избирателни комисии. Изборният ден може да се окаже изключително дълъг, а след приключването на гласуването идват броенето на бюлетините, попълването на протоколите, предаването на изборните книжа и чакането по опашки. За някои хора това означава работа до ранните часове на следващия ден. И какво очакваме от тях след това? Да застанат пред класната стая, да бъдат концентрирани, търпеливи и енергични, да следят за безопасността на децата и да реагират адекватно на всяка ситуация? Учителят не е машина, която се изключва след последния преброен глас и се включва отново в 7:30 часа сутринта. Дори да няма редовни учебни часове, присъствието на учениците означава отговорност за тяхната безопасност. Това изисква внимание, сили и достатъчно персонал. Не е справедливо умората на едни хора да се превръща в организационен проблем на други, а накрая цялата тежест да пада върху училището.
3. Кога да дойдат учениците и кога да си тръгнат?
Това е въпрос, който наистина заслужава отговор. Ако денят е присъствен, трябва да има ясна организация за началото и края му. Не може да се очаква родителите да оставят децата си сутринта, без да знаят как ще бъде организиран денят и кога ще могат да ги приберат. При малките ученици ситуацията е още по-сложна. Те не могат просто да бъдат пуснати да си тръгнат сами. Някой трябва да ги посрещне, да ги наблюдава и да ги предаде на родителите в подходящ момент. А родителите работят. Именно това е аргументът на министерството — да не се налага да променят работните си ангажименти или да търсят алтернативна грижа за децата. Това е посочено и в официалното съобщение на МОН за 26 октомври. Но тук има едно противоречие. За да улесниш родителите, трябва първо да осигуриш реална възможност за качествена и безопасна грижа за децата им. Ако заниманията са само за няколко часа, какво правят родителите през останалата част от работния ден? Ако са целодневни, кой ще осигури необходимия персонал? А ако училището все още не е готово да приеме ученици, какво се случва? Не е достатъчно да се каже, че ще бъде създадена организация. Трябва да се обясни каква ще бъде тя.
4. Какво ще правят децата през този ден?
Тук стигаме до любимия ми въпрос: какво всъщност означава „неучебен, но присъствен ден“? Ако няма учебни часове, но децата трябва да бъдат в училище, трябва да има смислена програма. Добре, нека има културни занимания, посещения на музеи, театрални представления, спортни активности, образователни игри или творчески работилници. Но: Работят ли музеите в понеделник? Имат ли капацитет да приемат цели училищни паралелки или множество групи едновременно? Кой ще организира посещенията и ще резервира часовете? Има ли училищата подходящ транспорт? Кой ще заплати билетите и транспортните разходи? Как ще се придвижват децата в населените места без удобен градски транспорт? Кой ще придружава учениците и ще носи отговорност за тях по време на пътуването?
Не всяко училище разполага с автобус. Не всяко населено място има музеи и културни институции. Не всяко семейство може да си позволи допълнителни разходи. А и не е редно да се предполага, че учителят ще измисли интересна програма от нищото, ще осигури необходимите ресурси и ще реши транспортните проблеми. Това е работа, която изисква предварително планиране, координация и средства. Една добра идея не става добра организация само защото е записана в министерска заповед.
5. Учителите гувернанти ли са?
Не, учителите не са гувернанти, г-н Министър! Разбира се, грижата за учениците, тяхната безопасност и възпитание са част от работата на педагогическите специалисти. Но това не означава, че всяко организационно затруднение може автоматично да се прехвърли върху тях. Учителят има професионални задължения, педагогическа подготовка и отговорности. Той планира и провежда учебни занятия, оценява напредъка на учениците, подготвя материали, работи с родители и изпълнява редица други задачи, които често остават невидими за обществото. Ако се изисква присъствие на учениците в ден без редовни учебни занятия, трябва да има ясна концепция за дейностите, подходящи условия и достатъчно персонал. Не може да се очаква учителят просто да влезе в класната стая и да импровизира няколко часа, защото децата трябва да бъдат някъде".
Според Чардакова грижата за децата не е занимаване на всяка цена, а отговорност, която изисква условия, ресурси и човешко отношение. Това важи и за децата, и за хората, които работят с тях, категорична е тя.
