От проектобюджета за 2027 година се вижда, че образованието не само че е изоставено като приоритет, но е и основен антиприоритет на това правителство.
Това обяви бившият просветен министър Красимир Вълчев, според който доколко образованието е приоритет на едно правителство става ясно, именно когато дойде време да се предлага бюджет.
По думите му разходите за образование са с най-голямо относително намаление в двата бюджета на Прогресивна България - от 4,8 на 4,0% от БВП (от 4,8% на 4,5% с бюджета за 2026 година до 4,0% с бюджета за 2027 г.).
"През месец юли, когато се гледаше бюджетът за 2026 година, управляващите заявиха, че намалението е временно и с бюджета за 2027 година ще видим приоритетното им отношение към сектора. Оказа се, че това е било само баламосване и печелене на време. Тенденцията е ясна – основното, от което ще се пести следващите години, е образованието. Разбира се, ще чуете и оправдания - свърши Плана за възстановяване и устойчивост и затова разходите са по-малко; заплатите се вдигат с по-голям процент. Да, но и без разходите по ПВУ е налице намаление с 0,3% от БВП. Видно от проектобюджета, никакви нови инвестиции няма да се правят в системата. Само ще се довършват три стари инвестиционни програми. Зачеркнат беше и политическият консенсус учителските заплати да са 125% от средната за страната - през 2027 година те ще са в най-добрия случай 110% от средната за страната", смята Вълчев.
Според него процентът на разходите от БВП не е самоцел. "Познаването на бюджета и на потребностите на системата обаче ми дават основание да твърдя, че това ниво не осигурява устойчиво функциониране на системата и е предпоставка за натрупване на редица проблеми в бъдеще, включително навлизане отново в период на недостиг на учители. А очакванията са за още по-голямо намаление през следващите години", написа още бившият министър от ГЕРБ.
Инфлацията не се компенсира, а тя е най-големият данък
Вълчев е на мнение, че основната причина за спада на разходите за образование като дял от БВП е инфлацията, или по-точно нейното некомпенсиране.
"Инфлацията е най-мощният данък. Тя обезценява и облага всичко. Училищата и детските градини ще получат същите средства за издръжка, но ще правят по-големи разходи. Храната в детските градини поскъпва, но държавата не ги компенсира. Директорите ще разчитат децата да ядат по-малко или общината да ги дофинансира. Учителите ще получат увеличение на заплатите, но реално ще могат да си купят по-малко неща. БВП расте заради инфлацията, данъчните приходи също, а разходите за образование остават на същото ниво. Изглежда на пръв поглед, че правителството нищо не взема, дори додава за заплати, но реално намалява дела на системата в разпределението на бюджета, отнема покупателна способност и залага недофинансиране", коментира той.
"Макар и да съм пристрастен към образованието, като финансист, който поддържа консервативна бюджетна политика и балансиран бюджет, някак си бих преглътнал намалението на разходите за образование в бюджета, ако виждах, че правителството го прави в името на понижаване на инфлацията и стабилизиране на бюджета. Но не - и през 2027 година правителството ще продължи да води проинфлационна политика. Като цяло това, което ни се предлага с бюджета, е най-лошата комбинация: продължаващо задлъжняване, стимулиране на инфлацията и пестене основно от разходи за развитие. От всички действия и бездействия на правителството вече се съмняваме, че то харесва инфлацията и умишлено я стимулира. Защото е по-лесно да събереш приходи от нея, отколкото от увеличена събираемост и контрабанда", добави още Вълчев.