Университетите остават в протестна готовност

Тя припомни, че за висшите училища бяха изплатени 39 млн. лв. и подчерта, че за тази година са нужни още 184 млн. лв. "Тази сума е, за да се достигне изпълнението на нормите на закона за висшето образование и да се обезпечи целият образователен процес, включително заплатите на административния и академичния състав", обясни Темелкова.

ОЩЕ: Кабинетът развърза кесията: 80 млн. лв. отиват за заплати в университетите

Председателят на Съвета на ректорите допълни, че законът предвижда 10% от бюджетите на университетите да бъдат насочвани за научно-изследователска и художествено-творческа дейност. "В момента всички висши училища, без БАН и военните, получават 1,5%", каза проф. Темелкова и уточни, че недостигът е 66 млн. лв. Тя подчерта, че въпреки тези финансови ограничения, университетите през последните години са успели да увеличат няколко пъти научно-изследователската си продукция, както и публикационната си активност в реномирани световни бази данни.

Повече чуждестранни студенти

Темелкова и председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) проф. Елиза Стефанова коментираха и необходимостта от сериозни законови промени, за да се улесни процедурата за привличане чуждестранни студенти у нас. По думите на проф. Стефанова е нужно да се работи и за т.нар. признаване на дипломи в рамките на ЕС.

Процедурите в момента затрудняват дори българи, учили зад граница, които искат да карата магистратура в наши университети, обясни председателят на НАОА. Според нея в това отношение проблем създава и фактът, че срокът на бакалавърското обучение у нас се разминава с повечето страни в Западна Европа. По думите й, ако продължителността на програмите бъде уеднаквена и стане 3-годишна, признаването на дипломи ще бъде облекчено. 

ОЩЕ: Въпреки повечето пари за заплати: Университетите затварят врати

Ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров допълни, че намаляването на срока на бакалавърските програми е заложено в Стратегията за висшето образование, но условията как може да се реализира това са твърде неясни.

"През миналата година министерството на образованието се опита да подеме такава кампания, но условието беше всички висши училища в рамките на едно професионално направление да се съгласят да минат на 3-годишни бакалавърски програми", допълни Станимиров. И подчерта, че ако не се реализира по този начин, ще се получи неравнопоставеност между университетите.