Тръмп е загубил всички съюзници: президентът на САЩ се е превърнал в токсичен дори за десните популисти, твърди Politico. Според изданието, след катастрофалното поражение на Виктор Орбан в Унгария стана ясно, че открита подкрепа за Тръмп може да се обърне срещу подкрепящите го и да се превърне в огромна услуга на противника. Агресивната политика на президента на САЩ към Европа и войната на Близкия изток са го направили токсичен дори за съюзниците му. Марин Льо Пен наскоро казала на членовете на своята партия да запазят дистанция от Тръмп.
Сега много десни политици в Европа се опитват да не се свързват с него, за да избегнат губене на гласуватели. Властелинът на Белия дом дори е успял да се скара с Джорджа Мелони, която досега беше силно на негова страна. Проблемът започнал след като Тръмп нападна папа Лъв 14-и, което предизвика остра реакция на италианския премиер, която защити Светия отец. Според изданието, това е довело до остра реакция на Тръмп, който е насочил гнева си към самата Мелони.
"Трябва да спазваме дистанция"
„Трябва да спазваме дистанция“, казала френската депутатка Марин льо Пен пред колегите си от крайнодесната партия „Национален франт“ на среща във вторник, твърди високопоставен партиен служител, присъстващ на срещата.
Десните популисти в Европа се отдалечаваха от американския президент още преди унгарският премиер Виктор Орбан да претърпи тежка загуба на парламентарните избори в неделя. Предизборната надпревара беше допълнена от посещение в последните дни от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, който подкрепи открито Орбан. Поражението на управлявалия 16-години Унгария премиер, съчетано с последиците от войната в Иран и битката на Тръмп с папата, ускори отстъплението им.
Докато някои виждат предимства в поддържането на връзки с Тръмп, „в специфичния контекст на изборите това не е особено обещаващ подход“, казва Торбен Брага, депутат от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, който е член на комисията по външна политика на Бундестага.
За италианския премиер Джорджа Мелони атаките на Тръмп срещу папа Лъв 14-и бяха преломен момент. Но подкрепата за Светия отец беше и въпрос на политическо правилно решение за нея, предвид католическата база на избирателите й и факта, че европейците от Болоня до Будапеща обвиняват американския президент за конфликта в Близкия изток и нарастващите цени на енергията.
„Поражението на Орбан не може да се отдаде само на умората на избирателите“, казва високопоставен представител на Националния обединен фронт, на когото, подобно на други, цитирани в статията на Politico, е предоставена анонимност, за да сподели подробности от лични разговори. „Близостта със Съединените щати в настоящия контекст не се прие добре от унгарските избиратели“, казва той.
За да се постави в най-добра позиция за спечелване на президентските избори във Франция догодина, Националният фронт вероятно ще се опита да избегне да бъде възприеман като близък до администрацията на Тръмп. От другата страна на Рейн, депутатите от „Алтернатива за Германия“ предприемат подобен подход с предстоящите ключови регионални избори през септември. Матиас Моосдорф, член на парламента от „Алтернатива за Германия“, заяви в X, че „демонстрираното приятелство“ между Будапеща и администрацията на Тръмп, включително решението на Ванс да подкрепи Орбан, „е увиснало като воденичен камък на врата на унгарския лидер“.
Крахът на надеждите към администрацията на Тръмп
Когато Тръмп се завърна в Белия дом миналата година, изглеждаше, че може да даде тласък на антиимигрантските популистки движения, които са се борили да спечелят власт или уважение. Администрацията на Тръмп дори формализира усилията си за култивиране на международна мрежа от идеологически съюзници като част от стратегията си за национална сигурност.
Първоначално „Алтернатива за Германия“ видя подкрепата на Тръмп като възможност да култивира легитимност и да увеличи натиска върху консерваторите на канцлера Фридрих Мерц да премахнат германската „защитна стена“ – неформална бариера, която съществува от края на Втората световна война, за да се предотврати управлението на крайната десница. Лидерът на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел продължи да се опитва да поддържа добри отношения между администрацията на Тръмп и партията си, заявявайки пред репортери, че не вижда близките връзки с Тръмп като бреме и че вярва, че „Орбан е провел много добра кампания“.
Националният фронт на Льо Пен е по-скептичен, предвид непопулярността на Тръмп сред френския електорат и сред избирателите на самата крайнодясна партия. „Още след атаката в Капитолия в началото на 2021 г., след загубата на Тръмп на изборите през 2020 г., Марин льо Пен осъзна, че не е добра идея да се приближава твърде много до него. Тя е много предпазлива и се държеше на дистанция“, казва бивш служител от конкурентна крайнодясна група. „Тесните връзки с Вашингтон могат да бъдат пречка и да бъдат погрешно интерпретирани“, смята и един от близките съюзници на Льо Пен. „Харесваме приятелите си във Вашингтон, но не искаме те да ни казват какво да правим“, добавя той.
Това не означава, че Льо Пен не е подкрепяла администрацията на Тръмп, когато ѝ е било удобно. Луи Алио, кмет на Перпинян, представляваше Националния митинг на мемориала за убития десен подкастър Чарли Кърк миналата година. А Льо Пен и президентът на партията Джордан Бардела бяха сред различните френските лидери, които приеха покани да се срещнат с посланика на САЩ във Франция Чарлз Къшнър.
Наследството на Орбан
Американско-израелската война с Иран доведе до разрив сред идеологическите съюзници на Тръмп, като ръководството на „Алтернатива за Германия“ все повече се дистанцира от американската администрация. Но от наследството на Орбан е останало много, което крайната десница може да развие. Орбан предостави шаблона за популистката програма в Европа: конфронтационно отношение към институциите на ЕС и атаки срещу върховенството на закона и медийния пейзаж. Много националистически партии в блока възприеха подобни тактики у дома.
Тези позиции не са коствали непременно на Орбан изборите; много крайнодесни политици отдават победата на Петер Мадяр на фокуса му върху корупцията и основните проблеми. Според тях, загубата на Орбан не означава край на битката на евроскептиците срещу Европейската комисия. „Имаме нужда от голяма държава, която да поведе бунта“, казва цитираният по-горе близък съюзник на Льо Пен. „Ако спечелим през 2027 г., други държави ще ни последват“, категоричен е той.
