Дания даде първото разрешение за полагане на норвежкия газопровод Baltic Pipe към Полша, съобщи норвежкото издание Ingeniøren, предаде БГНЕС.
Още: Взрив при основен за Киев ТЕЦ, експлозия и на танкер до Санкт Петербург (ВИДЕО)
Още: Френското разузнаване: Китай е опитал да подкопае продажбите на Rafale
Полша обяви намерението си да изгради собствен газопровод през февруари миналата година. Във Варшава се планира използването на балтийски газопровад за свързване с норвежката газова мрежа. Предполага се, че проектът ще има капацитет от десет милиарда кубически метра годишно. Стартирането е насрочено за 2022 година.
Копенхаген отлага координирането на изграждането на руския газопровод "Северен поток 2", като опасенията са свързани с опазването на околната среда. В същото време има оценки, че съгласието за изграждане на Baltic Pipe противоречи на задълженията на Дания за намаляване на емисиите на въглероден диоксид.
Министърът на търговията и промишлеността на Дания публикува документ, утвърждаващ правилата за изграждане на наземната част на норвежкия газопровод. Сега датският газопреносен оператор Energinet трябва да получи разрешение от 13 общини по сухопътния път, по който тръбопроводът ще преминава от запад на изток.
Още: Тактика: Русия удари център за набор на войници за трети път тази седмица (ВИДЕО)
Още: Евакуираха депутатите в Косово: Ето защо (ВИДЕО)
През пролетта на 2020 г. компанията може да започне изграждането на техническите съоръжения. Така газопроводът може да е готов до края на 2022 г., когато изтече договорът за доставка на руско-полския газ.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Ракети "Таурус" срещу терора на Русия: Кметът на Киев с призив към Германия
Още: С два указа Путин призна смъртта на зам.-командващия руските военноморски сили в Украйна
Според професора по енергийно планиране Брайън Вада Матисен, Дания се ръководи предимно от геополитически интереси. "Според мен никой не е успял да убедително докаже, че този тръбопровод ще се изплати, ако успеем да намалим емисиите на CO2 в Европа," каза той.
По-рано руският външен министър Сергей Лавров изрази надежда, че Копенхаген ще се откаже от конфронтационния курс спрямо проекта "Северен поток 2".
