"Гардиън": Задържаните БГ шпиони са част от нов подход на Путин за шпионаж

Много други бяха обвинени в предаване на информация на Русия, включително охранител на британското посолство в Берлин, осъден на 13 години затвор, и десетки, арестувани в Полша и обвинени в изпълнение на различни задачи за руското разузнаване, припомня британското издание The Guardian в свой материал.

Много неща за тримата българи, за които се твърди, че са сред петима души, задържани през февруари, остават неясни. Срещу тях са повдигнати обвинения, но съдебният процес е чак през януари. Британските власти не са оповестили подробности за обвиненията.

ОЩЕ: БГ шпионите на Путин се правили на журналисти: Водеща тема за британските медии

Кремъл с все по-рисковани методи за шпионаж

На всички обаче вече е ясно едно: откакто Владимир Путин започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари миналата година, Москва прибягва до по-рисковани и не толкова конвенционални методи за шпионаж, най-вече защото много от шпионите, които беше поставила под дипломатическо прикритие в Европа, бяха изгонени.

Традиционно и трите основни руски служби за сигурност - вътрешната ФСБ, външното разузнаване СВР и военното разузнаване ГРУ - изпращат свои агенти в чужбина под дипломатическо прикритие. Те също така са използвали в миналото оперативни работници, представящи се за руски бизнесмени, туристи или журналисти.

Войната направи всичко това много по-трудно. Центърът за стратегически и международни изследвания изчислява, че през първите три месеца на войната от руските посолства са били изгонени над 450 дипломати, повечето от които от Европа.

Ударите на руските служби

Много пътища, които преди това Русия е използвала за своите агресивни шпионски операции, са вече затворени. Когато Сергей Скрипал беше отровен с „Новичок“ през 2018 г., отровителите бяха агенти на ГРУ, които използваха руски паспорти, издадени под фалшива самоличност, за да получат британски визи. Разследващият сайт Bellingcat проследи номерата на паспортите им до конкретна паспортна служба в Русия, което позволи идентифицирането на много други агенти на ГРУ, използвали паспорти с подобни серийни номера, и разкри прикритието на множество руски агенти.

Освен това след началото на войната за руските граждани е много по-трудно да получат визи за пътуване до Великобритания или Шенген, което означава, че хора като нападателите на Скрипал сега трудно биха получили визи, дори ако връзките им с ГРУ не бяха разкрити.

Поради всичко това Русия се е насочила към активиране на спящи клетки или към прехвърляне към по-активна шпионска дейност на неофициални агенти и оперативни работници. Те могат да бъдат граждани на трети страни или "нелегални" - руски оперативни работници, представящи се за граждани на трети страни, които години наред старателно изграждат прикритието си. Нелегалните, останали от програмата от съветската епоха, традиционно извършват малко активна шпионска дейност, което им позволява да се впишат в обществото при по-дългосрочни мисии.

"Нелегалните"

Въпреки това през последната година поне седем предполагаеми „нелегални“ бяха разкрити на Запад - в Норвегия, Бразилия, Нидерландия, Словения и Гърция. Някои от тях успяха да избягат и се предполага, че са се върнали в Русия, а други все още са в ареста на Запад.

Тримата заподозрени шпиони във Великобритания бяха арестувани през февруари, два месеца след като Мария Майер и Лудвиг Гиш бяха задържани в Любляна, Словения. Властите там смятат, че двойката руснаци, които са се представяли за аржентинци, всъщност са били професионални служители на СВР.

Майер е управлявала художествена галерия в Любляна и е използвала работата си под прикритие за чести пътувания, включително до Великобритания. Не е известно дали тя е изпълнявала шпионски задачи във Великобритания и няма публични доказателства, които да свързват нея или други руски оперативни работници с тримата обвинени българи.

ОЩЕ: Софийската прокуратура разследва шпионаж на задържаните във Великобритания българи

Превод: БГНЕС