Прекратяването на войната в Украйна ще изисква споразумение за ядрено разоръжаване между Съединените щати и Русия, пише The National Interest. Докато САЩ, Русия, Украйна и голяма част от Европа са заети с преговори за мирно споразумение за прекратяване на военните действия в Украйна, един от най-важните аспекти на разрешаването на конфликта остава малко или напълно игнориран поне в публичната сфера. Това се отнася до ядрените оръжия и техните последици за политиките на Русия, Украйна и НАТО след войната.
Украйна се отказа от ядрените си оръжия и системи, с които можеше да изстрелва ядрени ракети, още през 90-те години на миналия век в замяна на споразумение, одобрено от Русия, САЩ и Обединеното кралство, което гарантира суверенитета на постсъветска Украйна (Меморандумът от Будапеща). Началото на войната на Русия в Украйна през 2022 г. обезсили това споразумение. Много украинци сигурно са се чудили как щяха да се развият историческите събития, ако Украйна беше запазила дори част от бившия си ядрен арсенал. Въпреки че им липсваха руски кодове за изстрелване и протоколи за командване и контрол, с известни усилия украинците евентуално биха могли да разработят собствено ядрено средство за възпиране, дори в относително малък ядрен арсенал.
За щастие, от гледна точка на неразпространението на ядрени оръжия, Украйна не е избрала път, който би довел до превръщането ѝ в ядрено въоръжена държава или дори в активна ядрена сила. И след мирното споразумение, което би сложило край на военните действия между днешна Украйна и Русия, нито една от страните в преговорите не е предложила връщане на ядрените оръжия в Украйна. Въпросите, свързани с ядрените оръжия и ядреното възпиране, все още са важни за много инициативи, насочени към прекратяване на настоящия военен конфликт. Още: България и още 7 държави повишават готовността за отбрана на Източния фланг
Още от самото начало на войната в началото на 2022 г., диктаторът Владимир Путин многократно е заплашвал открито да използва ядрени оръжия, ако според него и в съответствие с руската военна доктрина, действията на Украйна, подкрепени от НАТО, заплашват да нанесат решително поражение на руските въоръжени сили или представляват реална заплаха за оцеляването на неговия режим. Очевидно многократното повторение от диктатора на ядрена заплаха е помогнало за възпирането на САЩ и НАТО от доставката за Украйна на някои от техните далекобойни и усъвършенствани ракети, които биха могли да нанесат опустошителни удари по жизненоважни руски военни съоръжения и икономическа инфраструктура.
Какво можем да очакваме от Русия занапред по отношение на поведението ѝ след мирното споразумение и ролята на ядрената принуда в нейната политическа и военна стратегия? Този въпрос повдига друг: трябва ли едно мирно споразумение да се опита да предотврати следвоенни ядрени заплахи чрез включване на клаузи относно разполагането на ядрени оръжия, заплахи и евентуалното им използване?
Русия вече ясно заяви, че няма да приеме членството на Украйна в НАТО като част от мирно споразумение. Ако това е вярно, тогава възниква въпросът: какво трябва да замени членството на Украйна в НАТО като гаранция за сигурност срещу руска агресия? В тази връзка членството в ЕС би могло да бъде вариант. Още: Германия е дала на Украйна още ПВО системи Patriot и IRIS-T
Въпросът за ядреното възпиране ще остане нерешен, дори ако присъствието на конвенционалните сили на НАТО в Европа бъде значително засилено. Особено обезпокоителен е асиметричният баланс между разположените и готови за употреба нестратегически/тактически ядрени оръжия на Русия и тези, разположени и готови за употреба от САЩ и техните съюзници от НАТО.
Франция и Обединеното кралство притежават собствени ядрени сили, но няма гаранция, че те ще бъдат готови да защитават НАТО, а не себе си. Тази асиметрия, наблюдавана в броя на „използваемите“ ядрени бойни глави под военния праг – тоест с по-ниска мощност от стратегическите ядрени сили – би могла да подкопае политиката на постоянно възпиране в екстремните условия на ядрено изнудване от Русия, пише още The National Interest.
Има и друг проблем. Тъй като НАТО е многонационален консултативен орган, който изисква единодушно съгласие от държавите-членки за първата употреба на ядрени оръжия или за възможността за ответен удар, се оказва, че в такъв случай Алиансът не би бил в състояние надеждно да поддържа ядрения си възпиращ потенциал.
Следователно споразумението между САЩ, НАТО, Русия и Украйна трябва да включва поне четири условия, отнасящи се до ядрените оръжия и тяхната роля в политиката. Още: Германски военен експерт: Русия вече е разположила 360 000 войници край границите на НАТО
Първо, всички страни трябва да се споразумеят, че независимо от политическите или военните различия, ще се въздържат от отправяне на открити ядрени заплахи една към друга.
Второ, НАТО, Русия и Украйна трябва да се споразумеят, че Украйна няма да произвежда или разполага ядрени оръжия на своя територия и че Русия няма да разполага никакви свои тактически ядрени оръжия в контролирани от Русия райони на Украйна или в държави извън Русия, които граничат с Украйна.
Трето, САЩ и Русия трябва да възобновят преговорите по новия договор START, като се съгласят с предложеното от Русия едногодишно удължаване на споразумението (изтичащо през февруари 2026 г.), и да обсъдят откритото споделяне на информация за нестратегически ядрени оръжия и да се споразумеят за ограниченията в тяхното разполагане.
Четвърто, въпросът за ядрените оръжия и системите за доставяне от ново поколение трябва да бъде включен в текущите дискусии за контрол върху въоръженията. Още: Цените на руския петрол се сринаха до най-ниското си ниво от началото на войната в Украйна
Автор: Стивън Цимбала е изтъкнат професор по политически науки в Университета на щата Пенсилвания, известен като „Брандиуайн“, и автор на множество книги и статии по въпросите на международната сигурност.
Автор: Лорънс Дж. Корб
Превод: Ганчо Каменарски
