"Тръмп полага, според мен, доста енергични и искрени усилия за спиране на бойните действия, прекратяване на кризата и постигане на споразумения, които са от интерес за всички страни, участващи в този конфликт. За да се създадат дългосрочни условия за мир между нашите страни, и в Европа, и в света като цяло". Това заяви руският диктатор Владимир Путин в Москва преди срещата си с Доналд Тръмп.
Тогава Путин очерта цел, която далеч надхвърля прекратяването на войната, която той нарича "украинска криза". Според него следващият етап в отношенията със Съединените щати може да бъде споразумение за контрол върху стратегическите нападателни оръжия, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Това е общият тон на всички изявления на руското ръководство, откакто делегации от Русия и новата американска администрация се срещнаха за първи път в Рияд през февруари, малко след като Доналд Тръмп встъпи в длъжност: Украйна е само част от рестартирането на руско-американските отношения, което според Кремъл трябва да доведе до изграждането на нов световен ред. Още: Изправен само пред лоши опции, Зеленски може да извади силен коз срещу Тръмп
Съветникът на Путин по външната политика Юрий Ушаков заяви, че "уреждането на украинската криза" е "централната тема" на срещата на върха. Но той също така подчерта, че дискусията ще се фокусира и върху развитието на двустранните отношения, включително икономическото сътрудничество.
Целите на Москва личат от състава на руската делегация. Освен Ушаков и министъра на външните работи Сергей Лавров, Путин беше придружен от министъра на отбраната Андрей Белоусов, министъра на финансите Антон Силуанов и ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев.
Идеята за нов световен ред
От няколко дни в коментарите на РИА Новости ясно личи какво се опитва да постигне Кремъл. В статия, озаглавена "Дуелът на века: Путин и Тръмп срещу европейските ястреби", се казва: "Това, което лидерите на Русия и Съединените щати могат да спечелят, ще бъде абсолютно същото като загуба за евроатлантиците". Още: Тръмп искал Зеленски и Путин да се срещнат в рамките на седмицата
Става дума за изграждането на нова система за "глобална сигурност", която трябва да замени Ялтенската. Ялтенските споразумения в края на Втората световна война през февруари 1945 г. се считат за началото на Студената война и разделянето на света на Западен блок, доминиран от Съединените щати, и Източен блок, контролиран от Съветския съюз. "В случай сега на руски дипломатически триумф, цялата европейска геополитическа структура ще се срине", пише още в анализа. Според текста има опасност европейците да се опитат да предотвратят това, като подбудят нов конфликт срещу Русия.
Идеята, че Русия и САЩ могат да заобиколят Европа и да си поделят сферите на влияние, е в основата на руската външна политика от години, още преди войната в Украйна. Тя пролича например в проектите за т.нар. договори за сигурност със САЩ и НАТО, които Москва поиска ултимативно в края на 2021 г. Те предвиждаха военно изтегляне на НАТО от територията на източноевропейските държави и изтегляне на американските войски от Европа.
След победата на Доналд Тръмп на изборите мнозина руски дипломати изразиха надежда, че тази цел вече може да бъде постигната. Самият факт, че срещата на върха ще се проведе в Аляска без каквито и да било отстъпки от страна на Русия, се тълкува като дипломатически успех за Москва. Още: Американска прогноза: Нова война ще започне още този месец
Последната среща между американски и руски президенти се проведе преди четири години – през юни 2021 г. Джо Байдън се срещна с Путин в Женева, когато отношенията между САЩ и Русия изглеждаха на дъното. Байдън се надяваше на сближаване, но избягваше да придава прекалена публичност, за разлика от срещата Тръмп-Путин в Хелзинки през 2018 г. "Конструктивните разговори" в Женева обаче не доведоха до резултати. Скоро след това Путин публикува статията си "За историческото единство на руснаците и украинците", в която оправдаваше визията си за нов световен ред.
Вашингтон остава "оптимист, но не и наивен"
Значението на предстоящата среща е добре осъзнато във Вашингтон. Самият Тръмп е убеден в способностите си като "посредник на сделки", но сигналите от Белия дом бяха предпазливи. Прессекретарят Каролайн Левит омаловажи очакванията, подчертавайки, че президентът първо "ще изслуша". Първоначално и самият Тръмп говореше в този дух, но после засили тона към Русия, заявявайки, че последствията биха били "много сериозни", ако Путин не се съгласи незабавно да прекрати войната.
Междувременно изтече крайният срок на Тръмп за мир, който трябваше да доведе до 100% мита върху страните, купуващи руски петрол, газ и уран. Сега президентът звучи по-малко решителен. На въпрос на репортер дали вярва, че може да убеди Путин да спре убийствата на цивилни в Украйна, Тръмп отговори: "Не вярвам. Водил съм този разговор и преди." Още: И Путин, и Зеленски, и европейските лидери се научиха да играят една и съща игра с Тръмп
Във Вашингтон продължават да настояват, че войната е започнала под "некомпетентното ръководство" на Джо Байдън. В тази интерпретация именно Тръмп е лидерът, който се стреми към мир и който не може да бъде обвиняван, ако се провали. А ако постигне успех, той ще се приближи до мечтата си да получи Нобелова награда за мир, пише още Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Големите конфликти, на които Тръмп обеща да сложи край, обаче само се задълбочават – както в Украйна, така и в Газа. През последните месеци многократно хваленото му "приятелство" с Путин го постави в неблагоприятна светлина, дотолкова че самият Тръмп призна, че от Москва идват твърде много "тревожни сигнали". Още: С войната си Путин атакува не само Украйна
Превод: Ганчо Каменарски
