Настоящите запаси от гориво в Европа ще стигнат за около три месеца в сценарий на бъдеща война - след това могат да възникнат сериозни проблеми поради ограничения капацитет за рафиниране. Това е прогнозата на Шена Бритцен - мениджър в германския оръжеен гигант Rheinmetall, която ръководи енергийните проекти на един от най-големите производители на оръжия в Европа. В интервю за германската медия N-tv.de тя каза, че континентът разполага с около 60 рафинерии.
"Това е гръбнакът на нашето горивоснабдяване", казва мениджърът. "Горивото е крайъгълният камък на нашата отбранителна готовност. И най-голямата уязвимост. Стратегията е за аматьори, професионалистите говорят за логистика".
Още: Откакто България прие еврото: Бензинът и дизелът поевтиняват
Горивото за болници и превозни средства може да свърши за седмици - Rheinmetall има план
Бритцен ръководи програмата за водород на Rheinmetall и иска да подготви европейската енергийна система за най-лошия възможен сценарий. Тя предупреждава, че нищо не работи без гориво. В случай на война резервите за танкове, изтребители, камиони и дори болници биха се изчерпали в рамките на няколко седмици. Rheinmetall планира да създаде европейска мрежа от самодостатъчни енергийни острови. Електролизери от компании за чисти технологии като Sunfire в Дрезден ще произвеждат зелен водород там. Най-големият им съюзник? Вятърната и слънчевата енергия.
„На тях не им пука дали има война или мир“, казва Бритцен. „Те винаги са там". Въпреки това един литър синтетичен керосин все още струва четири до пет евро. Затова Rheinmetall и Sunfire се надяват на помощ от правителството в Берлин. „Rheinmetall определено демонстрира, че енергийната трансформация е в наш интерес“, казва Кира Винке от Германския съвет за външни отношения (DGAP). „Дори устойчивостта е военно умение".
Снимка: Getty Images
Още: Планината е огромен слънчев панел: Пример от Китай за ВЕИ и зелена енергия (ВИДЕО)
Сигурност на доставките
Шена Бритцен казва, че краят на войната в Украйна е отправната точка за всякакви бъдещи заплахи в Европа. След първоначалните въздушни операции там се разрази ожесточена артилерийска битка. След това започна войната с дронове. Украйна и Русия са установили масово производство на безпилотни летателни апарати в промишлен мащаб. Сега фокусът е върху атаките срещу горивната и енергийната инфраструктура, като Русия вече е загубила 15 % от рафиниращите си мощности.
Причината - Украйна атакува енергийната инфраструктура с дронове. "Това е основната причина, поради която Русия преговаря. Тя не може да предотврати тези атаки. Европа има около 60 рафинерии. Това е гръбнакът на нашето горивоснабдяване. Нашите резерви са достатъчни за три месеца война. След това складовете ще бъдат празни. Всичко, което в момента закупуваме за трилиони евро, се нуждае от гориво - изтребители, кораби, танкове, камиони. Това е сърцевината на всяка отбранителна готовност", казва Бритцен в интервюто за N-tv.de.
Русия атакува НАТО до 5 години? Секторът на зелените технологии е готов, стига да има желание
"Това важи и за гражданското общество. Болниците, спешните служби... всичко се разпада. Горивата са най-голямата уязвимост в нашата отбранителна готовност. Можем да запълним тази празнина само със зелен водород. Нуждаем се от производствен капацитет от най-малко 20 милиона тона e-горива годишно в Европа, за да можем да се защитим. За Германия това съответства на седем до осем гигавата електролизен капацитет", изчислява мениджърът.
"НАТО вече заяви миналата година, че Русия ще бъде готова да атакува в рамките на пет години. Ние работим срещу този часовник. Европейският сектор на зелените технологии обаче е толкова способен, че можем да изградим тази способност в рамките на пет години. За разлика от ядрената синтеза, не е нужно да чакаме да видим дали ще проработи. Технологията е налична. Можем да я мащабираме и възпроизвеждаме. Просто трябва да го поискаме", добавя тя.
Снимка: iStock
Още: OMV изгражда голяма водородна инсталация край Виена
Изпълнителният директор на Sunfire Нилс Алдаг заяви, че в момента пускат в експлоатация завод за синтетичен керосин в испанския град Билбао. "Очаква се да работи и ние го гарантираме. Но тези заводи все още не се изграждат в голям мащаб. Един литър синтетичен керосин струва четири до пет евро. Можем да намалим цената до едно-две евро, но това усложнява увеличаването на производството. Никоя компания няма да купи гориво за четири евро, когато има по-евтини алтернативи. Ето защо трябва да създадем политическа рамка, която да подкрепи производството – независимо дали става дума за транспортния сектор, военния сектор или друг. Това няма да се случи според нормалните пазарни принципи", казва той.
В Берлин "видяхме какво се случва, когато енергийната инфраструктура бъде атакувана. Важни електропроводи и кабели за данни в Балтийско море също бяха прекъснати от руския "сенчест флот" или китайски товарни кораби. Нашите съоръжения са подложени на шпионаж. Това са точки за атака. Спешно се нуждаем от по-голяма енергийна сигурност – например чрез възобновяема енергия от местни източници", смята Кира Винке от Германския съвет за външни отношения (DGAP).
Още: ВЕИ в България вече произвеждат почти половината електроенергия
