През 2024 г. Кремъл празнуваше преизбирането на Доналд Тръмп на президенския пост в САЩ. В Москва гледаха бодро в бъдещето, очаквайки Тръмп със своето пренебрежение и незачитане на международното право, с вярата му, че светът трябва да бъде разделен на сфери на влияние и с афинитета му към онова, което Русия нарича традиционни ценности (като например отхвърлянето на правата на ЛГБТ), ще донесе дивиденти за Кремъл. Това обаче не се случи. Сега, когато САЩ възприеха политика на ревизионизъм, неспособността на Русия да покаже сила отвъд Украйна стана много по-очевидна. Това пишат Майкъл Кимидж и Хана Ноте в своя статия за Foreign Affairs.
През 2025 г. САЩ подкрепиха Израел във въздушната му кампания срещу Иран, която нанесе сериозни щети на военната и ядрената инфраструктура на Ислямската република. През януари 2026 г. Тръмп свали венецуелския президент Николас Мадуро с елегантна нощна военна операция, за която Путин може само да си мечтае. По отношение на Украйна, Тръмп, макар да намали помощта в сравнение с предшественика си Джо Байдън и въпреки непрестанните си оплаквания от Володимир Зеленски, все още не е изоставил Киев.
Още: След заплахите на Тръмп: Два негови съюзника отварят консулства в Гренландия
Освен всичко това Тръмп многократно е проявявал инициатива в Централна Азия - регион, който Русия традиционно смята за свой заден двор, където се слуша нейната дума. Тръмп, например, се възприема като главен посредник между Армения и Азербайджан. През януари Съединените щати и Армения обявиха рамка за прилагането на търговския коридор в Южен Кавказ неслучайно под името "Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет". Миналия месец пък американският президент покани Русия да се присъедини към неговия Съвет за мир, нов орган за разрешаване на конфликти, но без да й предоставя специален статут - т.е. Путин, ако приеме, ще трябва да се съобразява с лидерската роля на Тръмп.
Преди войната в Украйна през 2022 г. Русия заемаше сравнително благоприятна позиция на световната сцена. Тя имаше силно партньорство с Китай, обширни икономически връзки с Европа, работещи – макар и напрегнати – отношения със Съединените щати и неформална мрежа от бизнес партньори. Русия можеше да упражнява влияние далеч отвъд собствения си регион.
Снимка: kremlin.ru
Днес Русия още не се е оттеглила от играта в регионален и глобален мащаб. Тя все още упражнява влияние в Близкия изток и го е засилила в Западна Африка, където разположи Африканския корпус в подкрепа на хунтите (в Сахел). Китай и Северна Корея остават нейни верни партньори, а Кремъл приветства отслабването на НАТО от страна на Тръмп, особено неотдавнашните му заплахи за завземане на Гренландия.
Въпреки това Москва все още нищо не е спечелила от напрежението между Вашингтон и европейските столици. Европа увеличава подкрепата си за Украйна, а НАТО остава функционираща организация, с която Русия трябва да се съобразява.
Още: Тръмп пусна расистко ВИДЕО, показа семейство Обама като маймуни
Понастоящем в стремежа си да се утвърди на световната сцена, Путин е все по-обсебен от Украйна. Осъзнавайки, че неговото президентство зависи от резултата от войната, той може да ескалира ситуацията, включително извън границите на Украйна. Войната може да навлезе в още по-опасна фаза. Дори да не успее да спечели, Путин може би ще се опита да направи Украйна необитаема – като наложи финансова тежест върху нейните поддръжници и предизвика нови вълни от бежанци към Европа.
Това, което Европа и САЩ трябва да направят, е да не бързат с преговорите за прекратяване на войната. Те трябва да помнят силата, която техните страни притежават. Русия днес не е нито непобедима, нито дори бързо развиваща се сила. Тя е само една от многото страни, които се намират в неизгодно положение в анархичния световен ред, който Тръмп разгърна по време на втория си мандат.
Путин няма как да разчита, че авантюризмът на Тръмп във външната политика ще се ограничи само до Западното полукълбо и Близкия изток. Тръмп може лесно и внезапно да се прояви на самите граници на Русия. Така че ако 2025 г. беше лоша година за Русия, то 2026 г. може да бъде дори още по-лоша за нея, смятат двамата автори.
Майкъл Кимейдж е директор на Института Кенън и автор на "Сблъсъци: Произходът на войната в Украйна и новата глобална нестабилност".
Хана Ноте е директор на Програмата за неразпространение на ядрени оръжия в Евразия в Центъра за изследвания на неразпространението "Джеймс Мартин" и старши сътрудник в Програмата за Европа, Русия и Евразия в Центъра за стратегически и международни изследвания.
Тръмп: Предотвратих ядрена война между Русия и Украйна
