Разследване, касаещо и България: Русия предлагала пари на политици от ЕС заради Крим

Руски лобисти са предлагали пари на политици от Европейския съюз за прокарване на благоприятни за Кремъл политики. Това установи международно разследване, проведено съвместно от Центъра за изследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP), естонския Eesti Ekspress, италианската IrpiMedia, австрийския Profil и руското издание iStories.

Твърди се, че от 2014 г. насам руска лобистка група е плащала на европейски политици, за да им помогне да узаконят руската окупация на Крим и да си осигурят гласове за отпадане на западните санкции, наложени заради незаконното завземане на украинския полуостров.

България е една от държавите, споменати в изтеклите документи като "мишени".

Според изтеклата кореспонденция на руския парламентарен служител Саргис Мирзаханян, продължила от 2007 г. до 2017 г., той е изградил мрежа от политически анализатори, журналисти, активисти и представители на академичните среди, за да прокарва интересите на Кремъл в чужбина след руското завземане на Крим през 2014 г.

Неговата група изготвя проруски резолюции и плаща на политици хиляди евро, за да ги представят в европейските законодателни органи. Цената за внасяне на предложение е възлизала на 20 000 евро с допълнителен бонус от 15 000 евро "в случай на успешно гласуване", твърдят разследващите.

През 2016 г. предложение, с което се признава руската анексия на Крим и се призовава за прекратяване на санкциите на ЕС срещу Русия, е прието от местния парламент във Венето, Италия. Примера на Венето последват и съветите в областите Лигурия и Ломбардия. Скоро след това Кипър също приема подобна резолюция. Твърди се, че документите са били съставени с помощта на Мирзаханян и неговия екип.

Лобистката група е организирала и пътувания на политици от Германия, Австрия, Италия, Чехия и Полша до окупирания Крим, като е плащала за престоя и присъствието им.

Имало е и плащания към крайнодесни активисти да публикуват прокремълски статии в европейски медии.

Мирзаханян също така е помагал за привличането на европейски политически фигури в Русия като наблюдатели на изборите, като за проекта са били отпуснати 68 000 евро. Мирзаханян и сътрудниците му не са отговорили на молбата за коментар.

Международната общност осъди окупацията на Крим от страна на Русия и продължава да не признава контрола на Кремъл над полуострова. Киев няколко пъти вече заявява по време на войната, че иска да върне всичките си територии, включително Крим.

Разследването показва ролята на Мирзаханян в координирането на протести, поместването на статии в медиите и подготовката на парламентарни резолюции в цяла Европа, както и организирането на "фалшиви" мисии за наблюдение на избори, докато той и неговите сътрудници са се опитвали да легитимират анексирането на Крим и да "прокарват руските вътрешно и външнополитически интереси", казва Антон Шеховцов, председател на продемократичната организация с нестопанска цел Център за демократична почтеност.

Олга Лаутман, изследовател на свързаната с Кремъл дезинформация и хибридните заплахи в Центъра за анализ на европейската политика, заявява, че "Русия е била изключително успешна в усилията си да смекчи отговора на различните си кампании, като е включила бивши и настоящи политици в списъка си със заплати".

Името на лобистите на Мирзаханян е Международна агенция за текуща политика. Сред изтеклите документи е презентация на PowerPoint, в която агенцията е представена като "затворена асоциация от професионалисти", която има за цел да "си сътрудничи с водещи парламентарни партии и отделни политици в ЕС". В други презентации като целеви държави са посочени Австрия, Германия, Италия, България, Гърция, Кипър, Латвия, Румъния и Турция.

Изглежда, че организацията е имала пряка връзка с Кремъл - Мирзаханян е обменил повече от 1000 имейла между 2014 и 2017 г. с Инал Ардзинба, ръководител на отдел в руската президентска администрация, който е работил под ръководството на Владислав Сурков. Сурков е ключов съветник на президента Владимир Путин по това време.

Дейността на Международната агенция за текуща политика варира от организиране на улични протести срещу НАТО до търговия с влияние върху европейските законодатели.

В документите се обсъжда и изпращането на европейски делегации в Москва и Крим, както и насочването на "националните парламенти на ЕС" към проруски резолюции.

Електронните писма показват как групата на Мирзаханян организира извършването на значителни плащания, за да гарантира, че политиците от ЕС ще прокарат благоприятни предложения в родните си страни. Мирзаханян откровено описва тези плащания като "цената на вота" в имейл, който съдържа проекти за Италия и Австрия.

В един от документите са изброени имената на девет европейски политици от Австрия, Германия, Италия, Чехия и Полша, които ще присъстват на форума в Ялта през 2016, както и "хонорари" на обща стойност 21 500 евро, разпределени сред отделните политици. Изглежда, че тези хонорари надхвърлят компенсацията на разходите за всеки участник, твърдят разследващите.

Конкретните имена са Маркус Претцел – тогавашен евродепутат от крайнодясната Алтернатива за Германия, Яромир Количек – крайноляв евродепутат от Чехия, Аксел Касегер – австрийски депутат от Партията на свободата, Барбара Розеркранц – също от тази партия, Стефано Валдегамбери – член на местния италиански парламент във Венето, и др. Всички те са получили от 3000 до 5000 евро от руските лобисти.

Претцел коментира пред разследващите журналисти: "Предложиха ми да стана член на управителния съвет на форума, но аз отказах".

Организаторите също така финансирали настаняването на политиците в петзвездния хотел Mriya Resort and Spa на брега на Черно море на стойност 300 млн. долара. Според уебсайта на Ялтенския форум руското правителство и комбинация от държавни и частни банки са спонсорирали събитието, а държавната Сбербанк е финансирала изграждането на хотела, който по-късно ще бъде санкциониран от САЩ заради ролята си на домакин.

В разследването се споменават и имена на европейски политици, действали като посредници на Мирзаханян и хората му. Сред тях е политическият активист от Полша Матеуш Пискорски, който е бил в директен контакт с Мирзаханян през 2015-2016 г., помагайки му да се свърже с европейски политици в Германия и Австрия. Още един политически активист от Полша – Марина Клебанович – е помагала на руските лобисти. Тя е женена за Пискорски, който е бил арестуван през 2016 г. за шпионаж в полза на Русия.

Роберт Щелцл – политически активист от Австрия, и служител на парламента в Германия, чието име е Мануел Охзенрайтер, също са включени в разследването. Първият е проруски настроен и е работил за мозъчния тръст на Пискорски, а вторият е от крайнодясната германска партия AfD.

Докато Мирзаханян е изчезнал от публичното пространство, съюзниците на неговата група в Европа продължават да правят промосковски изявления и да агитират за руските интереси. През септември миналата година Аксел Касегер от FPÖ поиска от Австрия да преразгледа позицията си относно руските санкции, а Роберт Щелцл беше заснет на проруски митинг във Виена през ноември с тениска с прословутия руски символ "Z" и текст, гласящ "Руска армия".

Запитан от репортери за снимката, Щелцл заявява: "Купих я от Сърбия. Тя е с добро качество и посланието е правилно".

ОЩЕ: След "Катаргейт": Европарламентът налага забрана, свързана с лобирането

Графики: OCCRP.org