Русия бракува последната подводница с плувен басейн

Както съобщава РИА Новости, подводницата "Дмитрий Донски" е изведена от бойния състав на руския флот и предстои да бъде утилизирана. Формално подводницата е въведена в състава на ВМФ през 1980 г. (истинската военноморска служба започва година по-късно), преди 42 години. През 2002 г. подводницата е преоборудвана за изпитания на "Булава", ракети с твърдо гориво за атомни подводници. През 2017 – 2018 г. е съобщено за фабричен ремонт и фактът, че въпреки скорошния ремонт "Дмитрий Донски" е изведен от експлоатация, може да показва някои необявени публично проблеми с експлоатацията.

Това е най-голямата подводница в света преди появата на „Белгород“. "Дмитрий Донски" е с дължина 172 метра и ширина 23,3 метра (за „Белгород“ има данни, че дължината ѝ е около 200 метра). Височината на "Дмитрий Донски" е приблизително колкото девететажна сграда. Максималната скорост в потопено положение е 50 километра в час. Мощността на двата ядрени реактора (топлинна) е 0,38 гигавата. При екипаж от 165 души подводницата можела да се намира в автономно плаване 120 дни без прекъсване (според други сведения – 90 дни).

Подводниците по проект 941 "Акула" в много отношения се различават силно от всички други атомни подводници в света. Обикновено атомните подводници имат два корпуса: твърд (вътрешен) и лек (външен). Между тях обикновено има баластни цистерни – чрез тяхното пълнене подводницата се потопява.

„Акула“ има пет твърди корпуса (от титан), свързани със специални преходи. Това е необходимо, за да се увеличи жизнеспособността на подводницата в случай на катастрофални събития. Освен това тя има необичайно голям обем баластни цистерни: когато е потопена, има водоизместимост от 48 000 тона, а около половината от тях са вода. Поради това подводницата иронично е наричана „водоноска“.

Огромният размер, здравина и резерв на плаваемост не само направили лодката по-скъпа, но ѝ дали възможности, които други подводници не притежавали. Подводницата, прилепнала под полярния лед и продухвайки цистерните, разбива с корпуса си лед с дебелина до два и половина метра. Следователно тя можела да се намира навсякъде в Северния ледовит океан, което правело изключително трудно откриването ѝ за флотите на други страни. През 1995 г. подводница от този тип изплува и стреля от Северния полюс, за което има цял филм.

Освен това големият размер на подводницата ѝ позволявал да осигури по-голяма автономност и положителни условия за обитаемост. На такива подводници имало не само сауна, но и плувен басейн (обаче много скромен) и фитнес зала (теоретично това е полезно при дълги пътувания, които снижават физическата форма на екипажа). Поради удобствата за подводничарите във флота подводницата била наричана „плаващия Хилтън“. Ето как изглежда този руски социалистически лукс:

Днес атомните подводници от проектите "Борей" и "Борей-А" играят подобна роля в руския флот. По отношение на водоизместване те са наполовина по-малки от „Акула“, следователно са оборудвани само с един реактор от приблизително същия тип. В същото време се носят 16 по-леки ракети "Булава", всяка с шест до десет бойни глави. На теория тя е способна да носи 96-160 бойни глави, докато една "Акула" носела 200 бойни глави. Освен това те по-малко шумни. Тоест по отношение на съотношението водоизместимост към бойни възможности новите подводници изглеждат малко по-добре. Към днешна дата пет от тях са предадени на флота, още пет се строят. Името "Дмитрий Донски" понастоящем е дадено на друга атомна подводница от клас "Борей-А" (проект 955А).

Продължителността на автономното плаване на "Борей" обаче е 90 дни, което е с месец по-малко от това на "Акула". Теоретично способността им да пробият лед, преди да изплуват на повърхността (което е необходимо за ракетен изстрел), е значително по-малка.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Най-голямата атомна подводница в света пак е руска. Какво значи това за САЩ?