Пропагандата играе важна роля в руската инвазия в Украйна. Редица руски пропагандатори, сред които известни медийни личности, използват ужасяващ език, описвайки украинците включително като "нечовеци". Ще бъдат ли подведени те под отговорност или ще избегнат отговорността за думите си, позовавайки се на "свободата на словото" в своя защита? Кога точно думите се превръщат във военни престъпления, пита Петер Померанцев, британски журналист, роден в Украйна, и старши сътрудник в Института SNF Agora към университета "Джонс Хопкинс".
Пропагандистите пред правосъдието - и да, и не
Ако си спомним Нюрнбергския процес, един от пропагандаторите, изправени пред съда, Юлиус Щрайхер – редактор на яростното антисемитско списание Der Sturmer и един от най-близките съратници на Хитлер, и високопоставен член на партията от самото начало – беше признат за виновен в подбуждане към унищожаване на евреи. Същевременно обаче Ханс Фрицше, началникът на радиоотдела на Министерството на пропагандата, бе признат за невинен. Той твърдеше, че просто е следвал инструкции в тирадите си и не е знаел за Холокоста. След процеса се появиха нови доказателства, че Фрицше е допринесъл активно за убийството на евреи в Полша, но вече беше твърде късно.
След Нюрнбергския процес светът е свидетел на смесени резултати в изправянето на пропагандистите пред правосъдието. След геноцида в Руанда, ръководители на медии, които са поощрявали милициите и са призовавали за изтребване на тутси, бяха признати за виновни в подбуждане към геноцид.
За разлика от тях, сръбският ултранационалист Воислав Шешел беше признат за невинен, тъй като съдиите в Хага не успяха да определят дали неговите дехуманизиращи речи за босненците са били предназначени да подтикнат към конкретни престъпни деяния по време на войната в Босна.
Сега е ред на руските пропагандисти, казва журналистът в материал за Politico.
В петиция, подадена до Международния наказателен съд от коалиция от адвокати, включително носителката на Нобелова награда за мир Александра Матвийчук, се казва: "Всеки ден украинци умират под руските бомби; украински мирни жители в окупираните райони са задържани и измъчвани. Тези сериозни нарушения на правата на човека не биха били възможни без дехуманизиращата кампания на руските пропагандисти, които са не по-малко виновни от тези, които натискат спусъка, убивайки украински цивилни."
Още: Почина путинският пропагандист Кеосаян, съпругът на рупора на Кремъл Маргарита Симонян
Но има и друг начин, по който руските пропагандатори допринасят за насилието: като създават дезинформация за това кой е отговорен за военно престъпление, преди то да бъде извършено.
Информационните алибита
Да, прочетохте правилно. В такива случаи езикът не е непременно гнусен, тъй като целта не е да се дехуманизират жертвите. Целта е превантивно да се обвини някой друг – често самите жертви – за престъпленията, които руските сили се готвят да извършат. Така Русия си осигурява "информационно алиби" за планирано зверство.
Този подход бе използван за първи път в Сирия, когато руски дипломати и държавни медии обвиниха сирийската опозиция и спасителите в използване на химическо оръжие срещу цивилни, като по този начин създадоха алиби за последващото използване на отровен газ от страна на сирийския режим, посочва доклад на Reckoning Project и адвокатската кантора Global Rights Compliance, специализирана в хуманитарното право. Според доклада именно тази тактика се използва все по-често във войната в Украйна.
Още: Не вярвайте на Русия за смъртта на полски офицер: МВнР на Полша с изявление
Примери колкото искаш
Например, в навечерието на руската бомбардировка на родилен дом в Мариупол през 2022 г., руски канали в Telegram и новинарските служби на руските сили за сигурност, както и руският посланик в ООН Василий Небензя, обвиниха украинските войски, че използват родилните домове на града като човешки щитове. Последвалото разследване на ООН, както и доклади на Associated Press и CNN, не откриха доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Друг пример: отново в Мариупол през 2022 г., кореспондент на руския вестник "Комсомолская правда" заяви, че украинските войски са планирали да обстрелват театър, в който са се укрили над хиляда цивилни. Няколко дни по-късно руските военновъздушни сили удариха театъра два пъти с 500-килограмови бомби. Точният брой на жертвите при тази зверска атака все още не е неизвестен, но разследване на Associated Press го оценява на 600 души.
Понякога алиби може да бъде изработено месеци предварително, както стана с твърденията на Русия, че Украйна е взривила язовир Каховка или с твърдението, че украинските войски са използвали американско оръжие, за да убият военнопленници, заловени от Русия, за това, че уж били планирали да обвинят украинския президент Володимир Зеленски в брутални военни престъпления.
Освен това има държави, които се стремят да намерят оправдания, колкото и съмнителни да са, за да извинят действията на Русия, ако това е в съответствие с тяхната проруска политика. Наскоро видяхме подобен пример в твърдения във водещи проправителствени унгарски медии, че инцидентът в Буча е бил инсцениран от украинците.
Но понякога нещата могат да се объркат. Например, когато на 8 април 2022 г. руска ракета удари жп гарата в Краматорск, убивайки 63-ма цивилни. В 10:25 ч. сутринта руската държавна информационна агенция РИА Новости избърза да публикува публикация, в която твърди, че ударът е бил от украинска ракета "Точка-У". Само че първите съобщения от очевидци от мястото на инцидента започнаха да пристигат едва в 10:30 ч. В желанието си да обвини Украйна, руската агенция не се стърпя и избърза. Нещо повече, публикацията беше направена чрез TweetDeck, платформа за предварително планиране на публикации.
Тази грешка показва как дигиталните технологии могат едновременно да помогнат за координирания характер на информационните алибита, но също така и да ги разкрият.
В същото време мрежа от телеграм канали, включително един с ироничното име "Война срещу фалшивите новини" ("Война с фейками"), е в основата на тези информационни алибита на Русия. На пръв поглед тази мрежа канали може да изглеждат независими, но както показва обвинителният акт на Министерството на правосъдието на САЩ, те тясно координират действията си с Кремъл.
Когато пропагандистите участват в координирани действия с военни и правителствени агенции, за да прикрият престъпление превантивно, тяхната роля надхвърля типичната дезинформация.
Свобода на словото или престъпление?
"Като сеят съмнение, което пречи на разследванията, прикрива престъпления или възпрепятства криминалните разследвания, пропагандистите могат да допринесат значително за постигането на обща цел", казва Скот Мартин от Global Rights Compliance.
Ако информационните алибита се признаят за престъпление, това ще помогне да се разграничи още по-ясно свободата на словото от престъпния акт.
Ако за създаване и разпространение на информационни алибита се носи наказателна отговорност, това ще проправи пътя за присъствени съдебни процеси и за налагане на санкции. Както и ще увеличи натиска върху технологичните платформи: защото едно е да се публикува дезинформация на уебсайт, а съвсем друго е да се улесни координацията на зверства.
Най-опасните думи не са непременно най-насилствените. В повечето случаи това са спокойни, привидно премерени, координирани думи, които са част от подготовката за убийство – и именно за тях пропагандаторите трябва да носят отговорност.
