Ще успее ли ЕС да наложи конкурентен план срещу китайския мегапроект „Един пояс, един път“?

Амбициозният „Един пояс, един път“ на китайския лидер Си Дзинпин бе започнат още през 2013 г., когато азиатската държава ударно започна да инвестира в огромна като мащаби критична инфраструктура по света. Програмата е опорна точка във външната политика на Китай, чрез която се прокарват нови глобални търговски маршрути, свързващи страната с останалия свят. Чрез пристанища и железопътни линии в Азия, Централна и Източна Европа, Африка и Латинска Америка, Китай значително изпревари други играчи и предизвика основателни тревоги. Инициативата „Един пояс, един път” включи огромен брой партньори – над 150 държави и международни организации.

Байдън: САЩ ще изпреварят Китай по инвестиции в инфраструктурата през 2022 г.

Президентът на САЩ Джо Байдън се надява, че САЩ, благодарение на плана за развитие на инфраструктурата на страната на стойност над 1 тр...

Прочети повече

Сумата от 300 млрд. евро, обявена от Урсула фон дер Лайен, е много малка в сравнение с това, което инвестира Китай, според Politico. Планът на фон дер Лайен включва инвестиции на стойност 135 милиарда евро в рамките на съществуващ фонд за устойчиво развитие, както и до 18 милиарда евро безвъзмездни средства по други програми за външна помощ на ЕС. Председателят на Европейската комисия също така обяви и 145 милиарда евро „планирани обеми на инвестиции“ от други европейски институции за финансиране на развитие. Въпросът е дали политиците в ЕС ще успеят да убедят частния бизнес да се присъедини с инвестиции. В Китай ситуацията е съвсем различна, той като в „Един пояс, един път“ се прилага централизираният държавен модел и държавните търговски банки подпомагат бизнес компаниите в рисковите начинания.

Но предимствата на ЕС евентуално биха могли да бъдат по-високите екологични стандарти и прозрачността в сделките. Както е известно, китайската инициатива често е свързвана с корупционни практики, използване на вратички в законите, нарушения на трудовите права и екологични проблеми. Китай обикновено отпуска средства за своите проекти под формата на държавни банкови заеми. Те не се посочват в официалните сметки на държавния дълг, тъй като централните държавни институции не се указват в много от сделките заради клаузите за поверителност. По този начин правителствата и обществеността често остават незапознати с договореностите при затворени врати и е много трудно да бъде осъществен контрол. Има много опасения, че Пекин е създал по тази схема сериозна зависимост заради финансовите дългове в различни държави. Един от примерите е Черна гора, където по проект за магистрала за 1 милиард долара се оказа, че балканската държава не е в състояние да изплати дълга си към Експортно-Импортната банка на Китай.

В този смисъл, за да се пресекат тези тежки корупционни схеми, новата стратегия на ЕС, наречена „Global Gateway”, може да се окаже и успешна. Но някои висши служители в европейските институции и в страните членки се опасяват, че планът не звучи никак конкретно поне на този етап. В действителност в него засега липсва списък с проекти, които да бъдат започнати незабавно, отбелязва Politico, позовавайки се на свои източници. „Това не е нищо повече от едно писмо с намерения, едно политическо изявление“, коментира служител на ЕС. Според него е необходимо да се направи много повече, за да бъдат приложени на практика всички тези добри намерения.

Ще бъде ли наистина в състояние ЕС да упражни някакво влияние и да даде адекватен отговор на китайската експанзия с нейните над 13 000 проекти в цял свят, е въпрос, чийто отговор засега остава неясен.

Австралия ще защити чувствителните си технологии от кражби от Китай

Австралия обяви мерки за предпазването на десетки чувствителни технологии от чуждестранна намеса, смятайки ги за "рискове за националн...

Прочети повече