Въпреки сериозната криза в отношенията между САЩ и техните съюзници при втория мандат на Доналд Тръмп, тезата, че американската система от съюзи е пред неизбежен разпад, е преувеличена, твърдят Кърт Кембъл и Ръш Доши в свой анализ за геополитическото списание Foreign Affairs. Авторите смятат, че НАТО и по-широката мрежа от партньорства ще оцелеят, но вероятно ще трябва да бъдат преформатирани за нова епоха, вместо просто да се върнат към отношенията преди Тръмп.
Настоящата криза не е безпрецедентна
Основният аргумент е, че днешната криза не е безпрецедентна. Американските съюзи многократно са преминавали през тежки периоди – например конфликтите около разполагането на ядрени ракети в Европа през 80-те години на 20-и век. Въпреки това системата е оцеляла, защото зад политическите отношения стоят устойчиви икономически, технологични и военни зависимости.
И обществените нагласи сега не показват неизбежен разрив - в САЩ подкрепата за вземането на решения съвместно със съюзниците е достигнала 50-годишен връх, а мнозинството европейци очакват отношенията със Вашингтон да се подобрят след края на президентството на Тръмп.
Още: Украйна никога няма да се присъедини към НАТО: Причините
В същото време републиканецът действително нанася сериозни щети върху доверието. Заплахите за НАТО и Гренландия, натискът върху съюзниците, митата и подходът му към международните отношения в стил сключване на сделки карат Европа и азиатските партньори да търсят по-голяма стратегическа автономия и да намаляват зависимостта си от Вашингтон. Според изданието обаче това не означава непременно отдалечаване от съюзническата система.
Европа и Тихоокеанският регион - една обща среда
Причината е все по-голямото сближаване на възприятията за заплахите от Китай и Русия. След руската инвазия в Украйна европейските държави започват да гледат на Китай не само като на икономически партньор, а и като на ключов поддръжник на руската военна мощ. В същото време азиатските съюзници на Вашингтон виждат в руската агресия предупреждение за това какво може да се случи при промяна на военния баланс в полза на Китай. Така Европа и Индо-Тихоокеанският регион постепенно започват да се разглеждат като части от една обща стратегическа среда.
Снимка: Getty Images
Още: "Много важна и смела стъпка": Доналд Тръмп подкрепи мюсюлманското НАТО
Сближаването се наблюдава също в икономиката и технологиите. Европа, Япония, Южна Корея и Индия продължават да зависят силно от американския пазар, докато Вашингтон разчита на съюзниците си за инвестиции, технологии и ключови компоненти. В областта на изкуствения интелект и облачните технологии зависимостта от американски компании остава особено голяма. Във военно отношение процесът е още по-видим - съюзниците увеличават разходите за отбрана и - въпреки стремежа си към автономност - продължават да разчитат на американски технологии, разузнаване, оръжия, системи за командване и контрол.
"Дълбоката държава" на съюзите
Друг фактор е т.нар. "дълбока държава" на съюзите – не в конспиративния смисъл, а мрежата от дипломати, военни, разузнавателни служби, търговски експерти, инженери и институции, които ежедневно поддържат сътрудничеството.
Тези структури се изграждат с години, дори с десетилетия - затова не могат лесно да бъдат разрушени от политически цикъл. Именно поради това, дори при напрежение на най-високо политическо ниво, редица съюзнически инициативи продължават или се задълбочават.
Най-опасният сценарий - китайска доминация. Каква е рецептата?
Авторите предупреждават, че алтернативите на съюзническия модел са още по-неблагоприятни. Те разглеждат възможността за свят на чиста многополюсност, сфери на влияние или съперничество между великите сили, но смятат, че най-опасният сценарий е частична китайска доминация. Огромният индустриален, икономически и технологичен мащаб на Китай може да доведе до свят, в който САЩ и партньорите им постепенно губят индустриална и технологична тежест и се оказват зависими от Пекин.
Снимка: Getty Images
Затова авторите предлагат не възстановяване на стария съюзнически модел, а изграждането на т.нар. "съюзнически мащаб" – държавите да обединят своите пазари, инвестиции, технологии и военни способности, така че колективната им мощ да надхвърля многократно възможностите на отделните държави. Целта е съюзниците да преминат от ролята на зависими от американската защита към създатели и споделящи обща мощ, при която зависимостта е двустранна.
Според авторите това трябва да започне с конкретни и практически проекти – например общо производство на боеприпаси, устойчиви вериги за доставки и съвместни технологични инициативи. Вместо грандиозни нови договори първоначално са необходими малки успехи, които да възстановят доверието и да покажат ползите от сътрудничеството. В дългосрочен план съюзът трябва да има и положителна цел - не просто да бъде коалиция срещу Китай, а да защитава отворен, проспериращ и технологично динамичен международен ред.
Още: Небивал военен парад във Варшава с участието на съюзниците: Сериозен знак към Москва (ВИДЕА)
Изводът е, че кризата между САЩ и съюзниците им е реална и че връщане към старото статукво няма да има. Но според Foreign Affairs това не означава край на западната съюзническа система. Напротив – натискът от Тръмп, съчетан с нарастващата мощ на Китай и по-агресивната Русия, може да се превърне в стимул за нейното преструктуриране. Вместо съюз, в който Америка носи основната тежест, бъдещето може да бъде система на по-голяма взаимозависимост, споделена мощ и по-равнопоставено участие на съюзниците.
Още: Путин се оплака, че НАТО сега му прониквало в Азиатско-тихоокеанския регион
