Четири години война в Украйна драстично промениха представите за естеството на войната, за баланса на световните сили и за европейската сигурност. За Украйна войната е проклятие - проклятие да оцелее и да се адаптира достатъчно дълго, за да удържи границите на Европа от руските сили и да предпази съюзниците си от по-мащабна намеса. Киев плаща цената на тези катаклизми с постоянна несигурност и безмилостни загуби. „Някои от нас все още са позитивни, но само защото няма друг вариант“, написа в SMS офицер от военното разузнаване.
Именно украинците най-силно желаят войната да приключи още утре. Много хора на Запад също искат тя да спре заради огромните разходи, които тежат на бюджетите им. Липсата на достатъчна и навременна материална подкрепа от страна на Запада е това, което „осъди“ Украйна да продължи да се бори почти сама. В момента европейските икономики харчат сравнително малко, но рискуват да платят много по-висока цена, ако конфликтът се разшири.
Според повечето западни оценки, ако фронтовите линии се сринат и Киев падне, Москва може да се насочи към границите на НАТО. И въпреки това тази заплаха не кара Европа да действа мащабно. Първите три години на силна американска подкрепа вече са зад гърба ни. Войната обаче не е приключила и вероятно предстоят още тежки боеве. След четири години демонстрация на безмилостност и решителност от руския диктатор Владимир Путин Европа сякаш остава с надеждата, че в даден момент той може да се откаже от стремежа да окупира чужди територии. Още: Зеленски умело кара САЩ да натиснат Путин: Украйна "има шанс" да приключи войната до ключова за Тръмп дата
С всяка изминала година войната носи радикални промени в глобален мащаб.
Дипломация
Разрушенията трудно могат да бъдат обобщени, но дипломатическият ред е сред най-сериозно засегнатите. Отхвърлянето от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп на дългогодишни преговорни норми бележи нов, по-разрушителен подход. Този подход може да бъде оценяван единствено по резултатите.
Засега резултатите са оскъдни: червен килим за Путин в Аляска, въпреки обвиненията срещу него за военни престъпления; ограничени санкции срещу руския петрол; две краткотрайни и неравномерни прекратявания на огъня, ограничени до енергийната инфраструктура. Както можеше да се очаква, тези действия не доведоха до траен мир, постигнат за 24 часа, както Тръмп обещаваше, нито за 100 дни, нито за година. Още: Руски удар по киевски ТЕЦ е отключил схема за присвояване на милиони, Украйна я пресече
Държавният секретар Марко Рубио дори призна на конференцията по сигурността в Мюнхен, че САЩ не знаят дали Русия действително иска мир.
Последните тристранни преговори в Женева приключиха след два часа без напредък, което подсилва усещането, че Москва не понася реални последици. Поредицата от нови формати, локации и дневни редове за мирни разговори изглежда безкрайна. Още: С орден "За заслуги към отечеството": Главата на известния руски пропаганден холдинг Readovka е арестуван
Революцията на дроновете
Автоматизацията на войната в Украйна е трансформацията, която вероятно ще има най-дългосрочен ефект. В края на 2023 г. атакуващите дронове запълниха критични пропуски в пехотната отбрана и артилерийските запаси на Украйна. Страната започна изключително интензивна технологична надпревара, за да оцелее. Цикълът от разработване до внедряване на нови решения беше съкратен до около шест месеца.
Появиха се данни, че Русия използва дронове със сензори за движение, които летят над бойното поле и изчакват, докато пехотата премине под тях, за да се взривят.
Революцията в автоматизираното водене на бойни действия все още не е напълно осмислена извън фронтовата линия, което принуждава западните армии спешно да се адаптират. Още: Урокът от 4 години война: Украинската икономика е по-добра от руската
Промяна в европейското мислене
Сигурността на Европа дълги години се основаваше на обещанието, че САЩ и НАТО ще защитават континента.
Колкото и бързо Белият дом при Тръмп да се опитва да разколебае тази увереност, Европа продължава да разчита на нея. Центристките лидери в Обединеното кралство, Франция и Германия се колебаят да увеличат значително разходите за отбрана за сметка на вече натоварените бюджети, а крайнодесните им опоненти често смятат, че заплахата може да бъде решена чрез преговори.
Помощта за Украйна остава бавна. Обещано е увеличение на разходите за отбрана в рамките на НАТО до 5% от националния доход в следващите девет години - хоризонт, в който малцина от настоящите лидери вероятно ще останат на власт.
САЩ и глобалното лидерство
Глобалният баланс на силите се разклаща, а САЩ постепенно се отдръпват от ролята си на безспорен лидер. Още: Франция и Великобритания са провели учения преди изпращане на миротворци в Украйна
Големите сили следват собствени интереси по отношение на войната. Китай се въздържа от директна военна подкрепа, която би гарантирала победа на Русия, но купува значителни количества руски петрол и доставя оборудване с двойна употреба, включително компоненти за дронове. Така Москва постепенно се превръща в по-малкия партньор в отношенията с Пекин.
Индия, дългогодишен стратегически партньор на САЩ в Азия, също финансира руската икономика чрез покупки на евтин петрол.
Тръмп прокарва собствен курс, който Рубио определи като близък до „цивилизационно заличаване“. САЩ преминават от глобално доминиране към етап, в който целите им изглеждат по-ограничени и по-локални. В стратегията за национална сигурност на Белия дом се споменават „други велики сили, разделени от огромни океани“ - вероятно Китай, Индия и Русия. Европа все по-често изглежда оставена да се справя сама.
Автор: Ник Патън Уолш
Превод: Ганчо Каменарски
